Каква прекрасна мисъл, какво великолепно мото! Нали - става за всяко литературо-научно съчинение, всяко есе, всеки коментар, изобщо пасва за всеки жанр в българската публицистика. Но понеже мисля да кажа собственото си мнение и да изразя личното си "Аз", ще бъда много конкретна и актуална! Районът (или ареалът) все още е България, а тези думи на Кирил отекват съвременно и днес. Само, че едва ли някой си ги спомня. И едва ли някой осъзнава. че върху тези изрази, а и други изрази, се крепи основата на българската писменност и култура. Ще каже някой, че се изхвърлям. Да,ама не! И ще продължа тези блестящи слова, тънещи в праха на времето, изтъквайки българското. А ние (вие) българите не ги помним и се отричаме от тях.
(Тук вече май прекалих - т.е. засегнах някои кротко и мирно съществуващи си български политици и разсипници на националната ни култура. Всъщност те повече приличат на Чорбаджи Нено в първа глава на "Маминото детенце" - нали си спомняте, охранил се, с две очички на тиквата, ама това е друг въпрос.)
Проблемът е в това - наистина ли са голи българите без книги и дали в момента изобщо някой се интересува от това!? Този проблем е решителен за българското общество и се оглежда в два аспекта:
-дали случайно днес, в началото на 21 век, ние не поругаваме и престъпваме основни морални ценности с българските книги и слово и
-дали е логично кирилицата да се замени с латиница.
И двата аспекта са т(р)ъжни.
Днес, на прага на бедността, българинът просто няма пари, за да си купи една книга за себе си или за детето си и да го образова. Жестока и болезнена истина! И ако преди всеки е давал мило и драго, за да облече детето си и да го прати на "школо", то и днес е така, но просто вече мило и драго не е останало...
Да, пазара е пълен с книжки - но те или са скъпи, или са американски. А ние, от които и да си купим, ще останем голи, а за духовно наситени да не говорим...
Вторият аспект е още по-ужасяващ: да се премахне кирилицата и да се пише на латиница. Безумие! Не знам за вас, но на мен ми се изправят косите! Вие изобщо представяте ли си да четете българската история, или пък за славните боеве на Калоян над Латините, на латиница ..... Защото, аз не! За това ли се е борил Константин - Кирил, или пък май точно обратното - да могат и славяните да четат божието слово на разбираем - свой си език! И ако това не е поругаване.
Да си представим картинката - "мила и родна" - как примерно след десетина години "готините" първолачета ще влизат след камбанения звън и ще пеят "I`m bulgarian" (Аз съм българче), или пък ще пишат:"Proud to be bulgarian" (Гордея се,че съм българин). Не знам..... сто пъти повече предпочитам да си чета книжки на български "да се тупам в гърдите" и да казвам "Аз съм българче" (макар да изглежда байганьовски).
И двата аспекта водят до дъното, до гробището, до разпятието. Но нали всеки пък си има своя голгота! И ето го парадокса - и двата пътя водят до кръста, но точно там е пътят за оцеляването, за възкръсването на българската книга, писменост и култура,
Един древен мислител бе казал: "Дано да съм честит да живея в интересни времена" : Дано и ние - всички българи сме честити да заживеем в едни по-добри времена за българщината....