Голи са без книги всички народи

(Интерпретативно съчинение върху Проглас към Евангелието)

Паралелно с приемането на християнството, създаването и утвърждаването на славянската писменост вълнува българското общество към края на IXв. Авторът, Константин-Кирил Философ възхвалява и доказва значимостта на делото си.

В авторовата притча Голи са без книги всички народи/не можейки да се борят без оръжие/с противника на нашите души/ и готови са плена на вечната мъка е събрата основната идея на творбата. Писмеността е щитът на народа, като цяло, но и на единичната личност. Тя прави пътя към Бога и спасението възможен, а без книги човек се изправя гол пред дявола, олицетворение на всяко зло. Без книгите хората са обречени на мръсната тлен на плътта баз шанс за Божия милост.

Религиозната обвързаност на произведението е заложена още в заглавието. Позовавайки се на книжовния речник, думата проглас има две значения: известяване и въведение. Проглас към Евангелието се явява своеобразен увод в своето Евангелие, а също така и възхвала на словото и разкриване на важността му.

Още в началото на творбата Константин-Кирил приковава вниманието ни с анафоричните повторения Слушайте и словото. Подкрепено с алитерация и символиката на числото три, емоционалността и въздействието стават огромни. Използвайки букет от литературни похвати, авторът ни въвежда в същността на проблема словото трябва да бъде слушано, защото то е пътят към Бог и духовното извисяване.

Проглас към Евангелието продължава със сравнения на значимостта на всички човешки сетива и писмеността. Всичко видимо и осезаемо е творение на Бог. Всеки, който е лишен от кое да е сетиво се отдалечава от Бог, а пътят към праведността му е по-труден. Но за безкнижния човек той е непроходим. Книгата се явява най-висшето сетиво, точно това, което открива Божия рай.

Притчите на любимото изразно средство на Исус, за това Константин-Кирил е наситил творбата си с тях. Както в Пространното житие на Кирил, в спора с триезичниците той използва притчата на Павел. Това прави и в Проглас към Евангелието, доказвайки отново полемичния си дар и светостта на словото си. Словото е това, което предпазва плътта да става по-тор от торта. Както самият автор подчертава когато няма своя храна/ така всяка душа отпада/ от живота, когато няма божи живот/когато не слуша божието слово. Кирил използва и друга притча тази за семето. Така слово се оказва храна за душата, без която тя не би могла да живее. То е дъжд, помагащ на семето на вярата на расте.

Другата голяма мъдрост н малка реч е лично авторовата. Притчата за голите нарови е може би най-силната и обобщаваща от трите. Словото и книгите не само предпазват от вечни мъки, те са щит и сабя, едновременно. Книгите са сила, с която човек се бори със злините и ни помага да победим враговете. Авторът уравнява приемането на словото с приемането на Бог в душата. Със слово може да се постигне по-голяма победа, защото е здраво оръжие. Всички народи,които нямат своя писменост са голи, обречени. Те са оставили душите си на дявола, а гниенето ще обхване плътта им.

Притчата на Константин-Кирил Философ придобива общочовешко значение. Народ без книжнина е обречен. Историята не помни безкнижен род, който да е оцелял. Хората, които не приемат книгите, по една или друга причина, са ограничени. Не само в духовен аспект, а във всякакъв. Докато учените хора успяват да съхранят себе си.