Голи са без книги всички народи

(есе)

Този цитат от Кириловата творба Проглас към Евангелието повежда читателя към размисли за силата на словото, което носи в себе си мъдростта , а така авторът защитава свещените славянски книги и нашата азбука, в името на просперитета на целия славянски народ.Актуално звучи поетичното слово на Кирил и днес, с отправения апел, че ако славяните прегърнат писменото слово и книгите , биха отворили сърцата си към знанията.Само чрез книгата и написаното в нея , всеки човек би видял истината и светлината свързана с Божието слово.

Така всеки човек би открил вярата,надеждата и любовта и ще се радва на живота около себе си.Книгите ще помогнат на хората да открият онази светлина , която е път към мечтите ни,да вярват в бъдещето и познанието.Светлината от книгите ще огрее духовно слепите, а и глухите и ще изведе хората от мрака и невежеството ,от регреса.Книгата е дар божи , който идва от миналото и отива в бъдещето.Книгите винаги са били и ще бъдат най-голямата опора за един народ в тежки дни на изпитания, в дни , когато трябва да докаже себе си.Българската книга винаги е била мощно отбранително средство срещу враговете на народа.

Писмеността и Божието слово са тези опори, които съхраняват духа на един народ , неговия бит и култура. Но буквите на майчин език са нищо без свобода на духа ,без разцвет на културата.И затова мъдрото слово на Кирил :голи са без писменост,събраноголям ум в малка реч е най-святото послание към нас-учениците на славянския равноапостол.Дали във времето ще му отговаряме с мъдрост , или ще пропуснем шанса да отворим следващата врата на Познанието?

Нека продължаваме по неутъпканата пътека към Знанието със самочувствието на българи ,дали ненищо,а нова духовност,спасила славяните от мрака и студа.Нека и днес преоткрием вечния живот на книгите,за да се научим мъдро да посрещаме предизвикателствата на времето,за да не бъдемв плен на вечна мъка.Преди повече от два века монахът Паисий написал за своя народ:Ти, българино,знай своя род и език.Нека и ние , днешните българи да пазим и ценим родната реч,за да не сме духовноголи,да открием мястото си под слънцето.Нека пуснем светлината в душите си.

Учителю Кириле? Много светлина и истина има в словата ти:голи са народите без писменост.Без словото нямаше да знаем и научим историята си .народността си,своята идентичност.Дали някога ще успее да върнем онова далечно възрожденско време ,когато пред теб учителю последовател на Кирил и Методи ,мало и голямо е застинало с шапки в ръка?Всички вие ,български учители отваряте за света очите на българските ученици,а след години осветявате знанията им,за да станат истински българи.Да продължаваш да учиш мало и голямо,чеголи са народите без писменост.

Та приглушаваш обидите от незачитането на труда ти и продължаваш да вливаш светлина в сърцата на учениците,да вършиш добри дела.

Затова нека отново и отново дадем заслужената почит на Кирил-първоучител и на всички негови последователи-български ученици ,работещи вдъхновено за светлината в душите ни ,за познанието път към прогреса и истината за света.