Джек Лондон

Големият въпрос

Госпожа Сейтър премина през Досън като - най-меко казано - метеор. Тя пристигна

през пролетта с кучешки шейни и френско-канадски уоуадекз1, сия ярко на местния

хоризонт само един месец и замина нагоре по реката веднага щом свърши ледоходът.

Останалият без жени Досън така и не разбра това прибързано отпътуване, а цветът

на местното общество се чувствуваше огорчен и самотен до стачката в Ноум, когато

старите сензации отстъпиха пред нови. Градът прие с отворени обятия госпожа

Сейтър. Тя беше хубава, обаятелна и, нещо повече, вдовица. По тази причина за

нея веднага се залепи цял орляк - крале на Елдорадо, служебни лица и останали

без наследство младежи с авантюристични склонности - все хора, чийто слух

жадуваше за шумолене на дамски поли.

Минните инженери почитаха паметта на нейния съпруг, покойния полковник Сейтър, а

промишлениците и организаторите на акционерни дружества разказваха с

благоговение за сделките и машинациите му. Долу в Щатите той беше известен като

великан на минното дело, а в Лондон имаше още по-голяма репутация. Защо не кой

да е, а тъкмо неговата вдовица се вдигна да дойде до тези места - това беше

големият въпрос. Но те, хората на Севера, бяха практично племе, не зачитаха

теориите и държаха здраво на фактите. А за мнозина от тях Карин Сейтър

представляваше много съществен факт. Но че тя не виждаше нещата в тази светлина,

пролича от рязкостта и бързината, с която отказите следваха предложенията по

време на четириседмичния й престой. Заедно с нея изчезна фактът, остана само

въпросът.

Случаят благоволи да подскаже къде да се търси отговорът. Джек Каугрън -

последната жертва на госпожа Сейтър, - след като положи безплодно в нейните нозе

и сърцето,

---

1 Уоуадеигз (фр.-кан.) - водач, същевременно лодкар и водач на кучета,

обикновено на служба у компаниите за търговия с къфки. - Б."пр.

и двестаметровия си участък на една рекичка, богата на златоносен пясък,

отпразнува несполуката си, като прекара цяла нощ в буйни развлечения.

В разгара на тази нощ той попадна на самия Пиер Фонтен, шеф на уоуадеигз на

Карин Сейтър. Двамата си допаднаха, почерпиха се и в крайна сметка стигнаха

заедно до мътилката на пиянството.

- Е? - говореше дрезгаво не след дълго Пиер Фонтен.- Какво прави мадам Сейтър