предизвикателство срещу наследството на Ленин, съчетаващо скъпите спомени от периода на НЕП и служещите за лични цели твърдения на една елитарна авангардна партия относно нейната уникална историческа роля- твърдения, които дават на управляващия елит историческа легитимност. Именно това е дилемата, пред която стои Горбачов. Едновременното отричане от ленинизма и сталинизма би било равнозначно на колективно психологическо самоубийство. Но амбициозната програма за реформи главно в сферата на ръководството и планирането на държавната икономика наречена перестройка изисква значителни промени в политическа система. Закостенялост на тази програма обаче обрича реформите на неуспех. Това е именно и парадоксът на реформите.

Във втората част озаглавена Съветското разединение, авторът се спира подробно на реформите в целия Съветски съюз и аргументира своето заключение, че изгледите за успех са много по-малко в сравнение с изгледите за продължителен вътрешен упадък или избухване на безредици в различни части на страната.

Първата глава от втората част е наречена От проницателност към ревизионизъм. Според Бжежински това е пътят изминат и от самият Горбачов, тъй като за много кратък период след 1985г. неговите усилия за обновителни реформи са се превърнали в стремеж за ревизиране не само на икономическата структура, но и донякъде на идеологическите основи на цялата система и на нейния политически процес.

Пренасяйки ударението от икономиката върху политиката, продължава Бжежински, от 1987г. Горбачов е възприел подход, при който реформите от горе трябва да бъдат подкрепени от съзнателно предизвикан обществен натиск от долу- т.е. това е гласността, която има за цел да насърчи по-голямата демократизация на съветската система. Гласността и демократизацията именно имат за цел да тласнат преобразованията още по-напред, променяйки характера на самата система. Освен това, твърди Бжежински, Горбачов отправя предизвикателство срещу самата концепция за доктринерната непогрешимост на партията, обявявайки, че правилната политическа линия трябва да се извежда както от практиката, така и от дебатите, в които трябва да участват широки кръгове от населението, а не само партиийни членове. Поради това концепцията на Горбачов застрашава самата марксистко-ленинска сграда на властта и представлява голямо отклонение от досегашната съветска практика и поставя в опасност монопола на партията. Ето защо Бжежински заключава, че последиците от ревизионно настроен държавен секретар имат огромно значение, защото създават голяма опасност от подкопаване на единната същност на марксистко-ленинските принципи на световния комунизъм.

Десетте движещи сили на разединението, така е озаглавена втората глава, са залегнали по думите на автора в икономическите