Николай Василиевич Гогол (на руски: Николай Васильевич Гоголь) е руски писател, роден в Украйна. Неговата най-известна творба е Мъртви души, която се разглежда от мнозина като първия модерен руски роман.

Роден е на 31 март 1809 г. (стар стил 14 април 1809) в Сорочинци, Украйна, а през 1828 г. отива да живее в Санкт Петербург.

Гогол сътрудничи в алманасите Северные цветы и Литературная газета, като така бива въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. Благодарение на това той получава работа като преподавател по история в Патриотичния институт през 1831 г. Гогол работи там до 1832 г., когато решава да се отдаде изцяло на литературна дейност.

Гогол умира на 4 март 1852 г.


паметник на Гогол във Вила Боргезе в Рим

Литературни произведения:
Вечер преди Иван Купала. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
Вий. (Миргород) 18331842
Женитба. 18331841
Омагьосано място (Вечери в селцето край Диканка) 18291830
Записки на един луд. 1834
Иван Федорович Шпонка и леля му. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
Майска нощ, или Удавница (Вечери в селцето край Диканка) 18291831
Мъртви души. 18351841
Невски проспект. 18331834
Нос. 1835
Шинел
Нощ преди Коледа. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
Повест за това, как се скараха Иван Иванович и Иван Никифорович (Миргород) 1833
Портрет. 18331834, 1842
Предисловие (Вечери в селцето край Диканка) 1831
Ревизор. 1835
Сорочинският панаир. (Вечери в селцето край Диканка) 18291831
Старосветски помещици. (Миргород) 1832
Страшната мъст. (Вечери в селцето край Диканка) 1832
Тарас Булба. (Миргород) 18331842



ШИНЕЛ


Комичното и трагичното в повестта Шинел