МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Град Гоце Делчев е разположен в Гоцеделчевската котловина, в югоизточното подножие на Среден Пирин, по двата бряга на Неврокопска река (Градска река), приток на река Места, която тече на 3 км източно от града.

Община Гоце Делчев обхваща площ 315.8 кв. км в югозападната част на България. Граничи с общините Хаджидимово, Гърмен, Банско и Сандански. Гоце Делчев (до 1950 г. Неврокоп) е административен, стопански и културен център. Градът се намира на около 500 метра надморска височина. Отстои на 180 км от София и от пристанището на град Солунi - Република Гърция. Връзката между двете страни ще бъде улеснена след откриването на граничния контролно-пропускателен пункт Илинден - Екзохи.

Поради благоприятния климат Гоцеделчевската котловина и нископланинските хълмисти места са били населени още в дълбока древност. Многобройни са останките от материалната култура на праисторическия човек през новокаменната и каменно-медната епоха, на траките - през I хил. пр.н.е., от периода на римското владичество и късната античност, на славяните... Районът е присъединен към българската държава през 837 г. По време на османското владичество, особено през ХVI и ХVII в., в резултат от асимилаторската политика на завоевателя част от населението е принудено да приеме ислямската религия, но запазва традиционния си народностен бит.

Икономическият подем през Възраждането се проявява чрез развитието на животновъдството, земеделието, пчеларството, бубарството и разцвета на занаятите и търговията. Град Неврокоп (днешният Гоце Делчев) се прославя като голям и единствен производител на прочутите неврокопски чанове (звънци). Сръчни дюлгери строят жилищни и обществени сгради със забележителни архитектурни достойнства, градът и селата се обновяват, благоустрояват и разширяват. Износът на стоки се насочва на юг - към Сяр, Драма, Кавала и Солун, и на запад - към Сърбия и Австро-Унгария. От голямо значение за стопанския живот на района е и провежданият всяка година голям Неврокопски панаир.

През Възраждането българското население води продължителни и драматични борби за новобългарска просвета и българска църква, взема активно участие в борбите за национално освобождение.

РЕЛЕФ

Релефът в района на община Гоце Делчев е много разнообразен. Най-високата точка е с надморска височина 2709 м в Пирин планина, а най-ниската - около 430 м в Гоцеделчевската котловина. Най-впечатляващи земни форми са алпийските южни части на Северен Пирин с трите най-южни циркуса Каменишкият с шестте си езера, Брезнишкият с три езера и Корнишкият с две езера. Над тях се извисяват върхове с ясно изразен алпийски характер Ченгел чал, Кадиев рид, Демир чал, Хлевен, Бойков връх. Алпийски характер има и самотно извисеният връх Ореляк най-високият в Среден Пирин. Особен интерес представляват средновисоките части на Южен Пирин, обрасли с