Забравена парола?
Начало на реферати

Гняв и помирение в “Илиада”


Гняв и помирение в “Илиада”


Омировата поема “Илиада” не е повествование за Троянската война въобще. В творбата са представени само няколко седмици от последната, десета година на обсадата на древния град Илион. В изобилието от разкази за войната Омир намира своя тема, която споява отделните епизоди на поемата – темата за гнева на Ахил – и предлага оригинално творческо решение за финал – помирението между свои и чужди.

Двата централни проблема – за яростния дух на епическия герой и за необходимостта от разбирателство между хората – се пресичат в образа на Ахил, най – доблестният сред ахейците. Гневът на Пелеевия син е разбираем, защото е резултат от наранена чест и загубата на скъп приятел, но когато се превръща в разрушителна страст, героят проявява готовност отново да приеме законите на световния ред. В завръщането към общоприетите норми на поведение Ахил намира основание за помирение.

Гневът на Ахил е основната движеща сила в “Илиада”. Тази тема е поставена още в началото на поемата с обръщението към музата:

Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,

който донесе безбройни беди на войските ахейски,

прати в подземното царство душите на много герои...

Поводът за разгневяването на Ахил е свадата му с Агамемнон, представена в Първа песен на творбата. Пелеевият син напуска бойното поле и чрез майка си, богиня Тетида, моли Зевс да прати временна победа на троянците. Така се поставя началото на конфликта в лагера на ахейците, което е и завръзката на поемата. Спорът между Ахил и Агамемнон дава възможност да се разкрият основните черти и ценности, които определят действията на Омировите герои и дават тласък на събитията.

Ахейският цар Агамемнон без особена причина посяга на робинята на най-силния от своите воини. Това е достатъчен повод да бъде предизвикан неговият гняв. Внимателното вглеждане в думите на Ахил показва, че загубата на Бризеида не е просто материална загуба, накърняване на чувството за чест и достойнство:

... даже заплашваш ме ти, че ще вземеш и мойта награда,

с подвизи трудни заслужена и от ахейци дарена.

........................................

Стане ли схватка жестока, победа най-силна печелят

моите силни ръце, но делба ли на плячката почне,

повече вземаш от мене...

За епическия герой полученият дял от плячката е мерило за неговата сила и храброст, награда за заслугите му в битката. И когато този дял му бъде отнет, се стига до загуба на престиж и на самоуважение.

В “Илиада” основният стимул за действие на героите е славата. Затова всеки от тях се стреми да се отличи, да бъде пръв. Но славата се изразява не само в това, героят да бъде помнен, а и в спечеленото, в извоюваното благодарение на воинските му качества. Ето защо гневът на Ахил е разбираем и естествен и единствено намесата на Атина Палада предотвратява разрешаване на спора чрез изваждането на мечове:

Аз от небето се спуснах да спра яростта ти безмерна,

стига да слушаш...

Хайде гнева си смири, не посягай с десница към меча!

Появата на богинята воин предпазва Ахил от крайни реакции и поставя проблема за необходимостта от баланс между героическа ярост и хладнокръвие.

Гневът на Ахил в Първа песен бледнее пред този, който го обзема след загубата на приятеля му. Сега обаче е примесен с болката, че в дъното на Патрокловата смърт стои самият той. Настъпва моментът, в който Омировият герой може да излее натрупалия се грандиозен, справедлив гняв. Цялата си злоба и жестокост Ахил насочва към основния защитник на Троя, убиеца на Патрокъл Хектор. Двубоят между двамата е кулминацията в сюжетния ход на “Илиада”.

Гняв и помирение в “Илиада” facebook image
Публикувано от: Станка Георгиева

Човекът и градът, светлината и мракът в поезията на Христо Смирненски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.