ЙОРДАН ЙОВКОВ

ГНЕЗДОТО НА БЕЗДОМНИКА

Кремена Митева

В течение на десетилетия Йовковото творчество се чете в парадигмата на хуманизма, етичността и култа към красотата. Подобен прочит има своите основания. Той обаче не е единственият възможен. Краевековието предполага нови стратегии за интерпретиране на Йовковите текстове.

Отчитайки честотата на употреба на едно сравнение в творчеството на Йордан Йовков, прераснало на места в метафора, настоящата работа прави опит да открие равнището на несъзнаваното под всекидневната верижност на дискурса. Тя може би няма да успее да вникне достатъчно проникновено в Йовковите текстове, но ще се опита да възстанови едно авторско преживяване, вложено в тях.

През 1905 г. писателят загубва баща си. През 1913 г. - майка си. През 1916 г., по време на Първата световна война, изгаря чифликът на семейство Йовкови в село Чифуткьой /дн. Йовково/. В края на трите войни демобилизираният офицер от запаса Йовков е на кръстопът: дали да остане в София, където сътрудничи на военните издания, или да се върне в Добруджа, където вече няма роден дом. Писателят се установява в Добрич.