Гневът на Ахил

Поемата Илиада на Омир е част от световното литературното наследство. Тя дава представа за живота, разбиранията и мирогледа на древните гърци. Отразявайки едно историческо събитие Троянската война, авторът отправя към читателите от всички времена своите общочовешки послания. Те са неповторими по начин на постигане и бележат връх в утвърждаването на идеала.

Илиада може с пълно право да бъде наречена поема на гнева. Думата гняв присъства още в първия стих на поемата. Тази мисъл много точно и образно изказва Блага Димитрова: За повърхностен поглед главният стимул на епичното действие тук е личната ярост на най-видния ахейски герой Ахил Пелеев. Обаче в тъканта на поемата се развива цяла верижна реакция от справедлив гняв на погазено човешко самоуважение. Омир цели да покаже колко гибелни последици може да има това човешко чувство. Гневът на древния воин е не само психологическа реакция. Чрез него героят демонстрира сила, власт, значимост и авторитет пред другите. Така внушава респект и уважение към себе си.

Омир използва линията на гнева, за да представи героите си отдалеч и безпристрастно. Чрез описанието на техните душевни състояния преди, по време и след развихрянето на гнева, той дълбоко вниква в човешката психика. Древногръцкият поет представя изживяванията и емоциите на хората като двигател на техните постъпки и на базата на това внушава идеята, че нашето поведение е