Гневът на Ахил сила и слабост

Ахил като типичен епически герой, идеал за героична сила притежава както физическа, така и духовна красота. Стремежът му към слава е основното нещо, определящо неговата храброст. Не случайно той е известен като най-смелия данайски войн. Избухливостта, гневът и жаждата за отмъщение, която носи той, се дължат на емоционалността му. Ахил е подвластен на бурни страсти, които трудно биха могли да се овладеят.

Ахиловият гняв е основният мотив за действие подтиква и направлява постъпките му. Лишава го от разумна мисъл и преценка. Този негов недостатък носи беди, не само на него самия, но и на колектива. Така гневът се превръща в тласък на драматичното действие. Емоциите на ярост превръщат богоравния герой в несправедлив и жесток. Той не търпи нечестности и това оправдава гневливото му поведение след свадата с Агамемнон. Но жестокостта, породена от гнева и нечовешкото отношение към Хектор в двубоя в 22-ра песен, е несправедлива. Това са две от противоречивите качества на Ахил, точно те го правят неправолинеен. Гневът му, породен от честолюбие накърнява колективния интерес. В случаи, в които е неоправдан и незаслужен, обърнат не към него, а към другите, гневът се явява слабост, не добра преценка и проява на безотговорност спрямо общите блага и интерес.

Гневът в движеща сила в поведението на Ахил. Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев сневът му е наречен гибелен, носи смърт, беди и мъка. Ако всичко това е насочено към противниците, то тогава това е безценно, но ако се обърне към ахейците, неговия народ, става пагубно и силата на гнева на героя, се превръща в слабост. Заради яростта, която подтиква Ахил към отмъстителност, страдат ахеиците. Тя е стихията определяща съдбата както на цялата война, така и на преките и не преки участници в нея. Обидата нанесена от Агамемнон отключва гибелния гняв на Ахил гневно погледна към него Ахил бързоног и сякаш нищо не е в състояние да разсее страстите му. Но по-късно разбираме, че те не са толкова силни Ядно в гърдите космати сърцето му бе раздвоено.Въпреки колебанието си, той отново се поддава на емоциите, смекчавайки ги, той отправя думи обидни и така дава поле за изява на кратко съдържателния си гняв. Бързоногият герой проявява нетипична за него сила опитва се да прецени, кое би било по-полезно това да смири гнева си или да му се подчини, изправяйки се срещу Агамемнон с меч в ръка. Решението му е повлияно от факта, че Който безсмъртните слуша, и те благосклонно го слушат, това показва, че той не разчита единстевно и само на своята сила, а се надява и уповава и на помощ от боговете.

Част от морала на древния елин е чувството на гняв,което води до мисълта а отмъщение. Поемата започва с раждането на гнева и завършва с примирение в душата на Ахил, примирие между двата воюващи народа. До това примире би могло да се стигне и без всички поражение донесени от гнева.