Гневът и примирението в помемата Илиада

Поемата на Омир Илиада е написана по време на така наречените тъмни векове.Тя е част от Троянския цикъл.Основната тема в Омировата творба е темата за гнева и примирението.това става ясно още с първата стих на първата песен :

Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,...

С началото на творбата се разкрива гневът на Ахил.Много са героите в поемата ,които изпитват гняв-Хриз ,заради обидата на Агамемнон ,бог Аполон ,Агамемнон ,Одисей и Хектор. Главните причини за поява на гняв са жаждата за мъст.В цялото произведение героите са подложени на гняв ,а след това на помирение.Гневът на Ахил се предизвиква ,когато цар Агамемнон без причина посяга на робинята му:

Гневно погледна към негоАхил бързоног и отвърна:
Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло!

Ахил исразява своя гибелен гряв с заплахи и обиди към царя, след като честа му е засегната.

Гневът на Ахил проличава в обидните думи, поведението му, в сълзите, които пролива на брега на морето пред своята майка богинята Тетида, в молбата към своята майка за гибелта на ахейците :

Думи обидни веднага Ахил Богоравен отправи към Агамемнон Артеев, Не сдържайки никак гнева си:
Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута!...

Следващата сцена на гняв на Ахил е ,когато Хектор убива Патрокъл ,мислейки го за него,защото тогава младият войн е бил с неговите доспехи и щитът му. Този гибелен гняв е насочен срещу убиеца, единствения защитник на Троя Хектор Приамов. Срещата между двамата е развръзка в поемата. Хектор е олицетворение на всичкия гняв, който Ахил изпитва. Затова е толкова силна злобата и звезверска жестокостта му, към него. По време на схватката между двамата Ахил е сравнен със зло куче, което сподиря еленче далеч в планината. Гневът му към врага убиеца на приятеля и жаждата му за кърваво отмъщение, звучат в думитему към Хектор:

Хектор омразен!...

Няма спасение вече за тебе...

Ти днес ще изкупиш моите маки по скъпи другари,

убити от тебе.

Убийството на царския син не е достатъчно отмъщение за Ахил ,затова той продължава да търси утеха сквернявайки тялото на убития.

По-късно гневът му бива насочен и към бедния опечален баща Приам.И в края на поемата виждаме как неумолимият, жесток, ненаситен за отмъщение Ахил в ХХV песен подава ръка на бащата на своя най- голям враг