Елин Пелин

Глухо шушнат си горите

Глухо шушнат си горите,

песен в тях не чуй се веч,

пойни птички отлетяха -

отлетяха надалеч.

И небето ни поглежда

без усмивка, дъжделиво.

Мрат листата и се ронят -

И се ронят мълчаливо.

И земята Слънчо златен

не зарадва, не съгрея.

Ах, сърцето му изстина -

му изстина къмто нея!

Вятър тихо тананика

песни жалостни, есенни,

врани грачат над полята -

над полята покрусени.