26. Глобални и локални компютърни мрежи. Модели и протоколи

Категоризация на мрежите според физическия обхват. Един от методите за категоризация на мрежите е базиран на физическия обхват, които жключжа географската област, която се обхваща от мрежата, и в по-малка степен размера на мрежата. Използжаики този метод можем да класифицираме дадена мрежа в една от следните три категории.

*Локална мрежа(LAN)

*Градска мрежа(MAN)

*Глобална мрежа(WAN)

тези категоризации са свързани донякаде с размера на мрежата, преставляващ броя на компютрите и потребителите(обикновенно LAN мрежите са по-малки от MAN, които от своя страна са по-малки от WAN).

Характеристики на LAN мрежата .

Речникът American Heritage Dictionary дефинира думата local като свързан със или характерен за коткретно място, а не за по-голяма област. Подобно на това терминът LAN описва мрежа, която обхваща ограничена област;компютрите, принадлежащи към мрежата във физическа близост един от друг. Но LAN мрежите могат да варират драстично по броя на компютрите и потребителите.

Характеристики на MAN мрежата.

Както подсказва самото име, градската мрежа се състои от две или повече LAN мрежи, свързани в границите на пространство, което заема приблизително един голям град. Типичната MAN е високопроизводителна обществена мрежа. градските мрежи се реализират много по-рядко Максималното разстояние, дефиниращо една MAN мрежа, е приблизително 80 км.

Характеристики на WAN мрежата.

WAN преставлява мрежа, която обхваща голяма географска област. Най-добрият и най-популярният пример за WAN е Интернет. Но WAN може да бъде и частна мрежа. Например организация с офиси в много страни може да има корпоративна WAN мрежа, свързваща отделните местоположения посредством телефонни линии, сателити или други технологии. Глобалната мрежа най-общо се състои от множество взаимосвързани локални мрежи.

Забележка : резултатът от свързването на мрежите една с друга се означава като интермрежа, или интернет. Като видите думата интернет, започваща с малка буква, това означава произволна мрежа от мрежи. Когато първата буква е главна, думата означава глобална обществена мрежа, която наричаме Интернет. Свързаните термини, произхождащи от термина интернет, са интранет и екстранет. Мрежата, наречена интранет, представлява частна мрежа в рамките на дадена организация, която използва едни и същи протоколи(например TCP,HTTP и FTP) и технологии, използвани от Интернет. Мрежата, наречена екстранет,също използва Интернет технологии, но достъпът до нея се осъществява по отдалечени връзки към клиенти, служители, разпространители и партнъори на дадена бизнес организация. В обобщение, WAN мрежите могат да използват частни или обществени преносни следи и могат да се състоят от постоянно изградени връзки или dial-up конекции(установявани при необходимост). WAN връзките обикновенно са по-бавни в сравнение с LAN връзките. WAN мрежите се разделят на разпределени или централизирани. Разпределените WAN, например Интернет, нямат централна точка на управление. От друга страна, централизираните WAN са базирани на централен сървър или централизирано място(например главния офис на организация), към което се свързват всички други компютри.

Категоризиране на мрежите по протокол.

Понякога мрежите биват категоризирани в зависимост от протоколите, които използват за комуникация. Мрежовите протоколи преставляват правилата, следвани от свързаните компютри при установяване и поддържане на комуникация по мрежата. Трите най-популярни LAN протокола са NetBEUI, IPX/SPX и TCP/P. Други LAN протоколи са Apple-Talk и комплекта от OSI протоколи.

NetBEUI мрежи

NetBEUI (съкращение от NetBIOS Extended User Interface) е базиран на протоколите NetBIOS (Network Basic Input/Output System), разработени от IBM за работни групи. Обърнете внимание, че NetBEUI мрежата не може да бъде маршрутизирана, защото самият протокол не може да бъде маршрутизиран. Това означава, че ако вашата мрежа е разделена на подмрежи, трябва да използвате различен LAN протокол, за да могат компютрите от една подмрежа да комуникират с компютрите в друга подмрежа.

IPX/SPX мрежи

Novell използва стека от протоколи Internet Package Exchange/Sequenced Packet Exchange (ipx/spx) като свой протокол за локални мрежи, и затова той е задължителен при NetWare мрежи. IPX/SPX обикновено се асоциира с NetWare мрежите, но не е ограничен само за тази цел. Работна група или домейн от Microsoft компютри също могат да използват протокола IPX/SPX.

TCP/IP мрежи

Независимо от факта, че енай-бавният и най-труден за конфигориране от популярните LAN протоколи, TCP/IP е най-широко използваният. За това има няколко основни причини:

*TPC/IP използва гъвкава схема на адресиране, която е изключително подходяща за маршрутизиране дори при най-големите мрежи

*почти всички операционни системи и платформи могат да използват TCP/IP.

*достъпни са огромен брои помощни програми и инструменти, някои от които са включени в комплекта от протоколи, а други са допълнително добавяни програми за наблюдение и управлвние TCP/IP.

*TCP/IP е протоколът на глобалния Интернет. За да се свърже към Интернет, дадена система трябва да работи с TCP/IP.

Повечето корпоративни мрежи изпълняват TCP/IP и затова е важно мрежовите администратори да бъдат запознати с неговите протоколи.

Комплектът от протоколи OSI

Комплектът от протоколи Open System Interconnection (OSI) беше предназначен да замени TCP/IP, който се очакваше да слезе от сцената. Комплектът OSI беше разработен от организацията International Organization for Standardization (ISO), за да осигори подобрен набор от протоколи с цел по-малко объркване и по-лесна стандартизация на мрежовите продукти между множество производители.

Моделът OSI

моделът на моделите в света на мрежите е моделът Open System Interconnection (OSI). На практика всяка книга за компютърни мрежи разглежда този модел, който е разработе от Международната организация за стандартизация (ISO).

Структурата на OSI модел

Моделът OSI е изграден от седем слоя, всеки от които представлява