Глобализацията

За глобализацията говорят често и подробно икономисти, политолози, социолози, културолози и политици. За едни глобализацията е благо, за други е проклятие. За едни тя води до процъфтяване на нашата планета, за други до нейната гибел. Очевидно е, че налице са сблъсъци с противоречия, защото и двете засягат интереси. Няма никакво съмнение, че глобализацията носи определени придобивки. Но за някои те са големи или много големи, а за други малки, практически незабележими, или са съпътствани и от големи загуби на доходи, на престиж, на влияние. Кой обаче би поел риска да се откаже от част от благоденствието си днес, за да живее по-добре утре?

Проблемът е в това, че са нужни много вложения за енергоспестяващи производства, за рекултивация на замърсени площи, но и за достъпно и качествено образование и здравеопазване, и още, и още. Всичко това струва пари откъде да дойдат те? От тези, които имат много? Или от тези, които имат малко? А как да се обясни все по-силно разрастващата се война срещу глобализацията? Война не в преносен, а в буквален смисъл, физическа, а не теоретична; сблъсък по улиците, а не сблъсък на идеи, тъй като демонстрантите, формиращи ударните групи, поддържани от неправителствени организации, обсаждат сградите и градовете, където заседават международните форуми ?

Това са само част от многото сериозни въпроси, над които всеки един от нас трябва да се замисли. Нека да започнем търсенето на отговори на тези въпроси с един бегъл опит да внесем яснота по използваните термини и понятия, защото поне част от проблема на досегашните дискусии е в това, че има стотици определения на глобализацията. Обикновено основанието за присъдата над глобализацията е, че тя ще подчертае неравенството и ще утежни бедността. Истинската причина, която стои зад желанието тя да се отхвърли или контролира, е, че в настоящия си модел глобализацията се идентифицира с капитализма и с пазара, които от своя страна в настоящия контекст се свързват с американското надмощие.

Вярно е, че в миналото единствените резултати, които тя донесе, са: икономически спадове, мизерия сред хората, техническа изостаналост, произтичащи от политически тирании. Тази констатация е валидна както за социалистическите комунистически режими, така и за хитлеристкия националсоциализъм, който, да не забравяме, също се мислеше призван да се разпростре на цялата Земя и като начало в Европа. Дирижираният глобализъм винаги е бил подстрекател на човешки катастрофи или в по-малко лошите варианти - на икономически затъвания, много по-болезнени за народите, отколкото най-лошите капиталистически неправди.

Може ли глобализацията да бъде вредна заради единствения факт, че понастоящем се смесва с американизацията? Трябва ли да не се отбелязва успехът след 50-те години на миналия век, когато световното производство нараства многократно, а обемът на износни стоки - десетократно? Трябва ли да се зачертаят преките инвестиции в чужбина, движещи сили в развитието на изостаналите държави, под претекста, че в голямата си част са американски? Аз твърдя категорично, че това, от което страдат слаборазвитите страни, е недостигът на глобализация; тъй като тя на практика е все още твърде фрагментарна, голяма част от обмена и инвестициите са осъществяват днес между Европейския съюз, Северна Америка и Западния Пасифик на Азия.