Забравена парола?
Начало на реферати

Глобализация и регионализъм – две страни на един процес


Глобализация и регионализъм - две страни на един процес


Глобализация и регионализъм – две страни на един процес

 

            1.За колективното управление и новия световен ред

            Глобализацията е обективна закономерност, която се проявява като конкретно историческата реалност във вид, претърпял въздействието на много и различни формационни и субективни фактори. В този си вид тя е съпътствана от много противоречия, деформации и асиметрии. Именно последните нерядко поставят под съмнение нейната полезност и раждат антиглобалистки настроения и реакции. Но обективният й ход, както и цивилизационният пласт на нейното развитие  предопределят неуспеха на опитите тя да бъде спряна или даже отложена във времето.

            Много са причините, поради които идеите за максимизиране на полезността и неутрализирането на отрицателните ефекти от   глобализацията  се свързват с обществените институции. Очаква се последните да съдействат за определянето и съблюдаването на глобалните правила, както в икономиката, така и в социалната сфера, екологията и т.н. От друга страна осъзнаването на формационната зависимост на конкретно историческото проявление на глобализацията насочва към оценка на ситуацията днес, когато   капитализмът излезе от своите дългогодишни граници и стана световен. Това прави актуален въпроса в кои области вече са дефинирани общовалидни, планетарни правила на играта и кои са регулативните инструменти за тяхното съблюдаване? На практика става дума за ясно дефиниране на областите, в които е необходима и целесъобразна  колективната намеса.  Колективните действия могат да се предприемат на различни нива – на местно, национално, регионално или глобално. Постогането на адекватност между нивото, на което се проявяват глобалните процеси и явления и нивото и характера на колективната намеса е едно от големите предизвикателства на времето, в което живеем. Учени и политици като че ли днес повече са концентрирали вниманието си върху потребността да се назоват явленията чийто ефект има регионално разпространение и се подава на въздействие именно на регионалните обществени институции. Очакванията са на регионално ниво да се създават и апробират  колективните  системи  за контрол и управление.

Важен аспект на обективния ход на глобализацията е наличието  на вторични ефекти, на процеси и явления, които видимо имат регионален или локален характер но заплашват с планетарното си разпространение. Типичен пример в това отношение са реализираните от отделните държави  мерки за либерализация на търговията и финансовата система като противодействие на възникналите кризи. Много са аргументите, които защитават твърдението, че ефектите от тези мерки първи напуснаха руслото на националната или регионална  значимост и родиха глобални последици. Защитата на международните финансови и търговски интереси  винаги е стояла като първа необходимост пред колективните органи за управление на всички нива. Тук обаче следва да признаем реалността, че този процес се оглави и текущо провокира от  международните /световни/ колективни структури, които бързо   деформираха първоначално вменената им отговорност и се превърнаха в защитници на частни интереси без оглед на произтичащите от дейността им негативи за много страни и народи. Така например без колебание можем да определим МВФ като защитник на интересите на финонсовата олигархия, а СТО като организация в която доминират интересите на търговските кръгове и най-вече на глобалните играчи на световния пазар.  Банките станаха основен инвеститор в стопанската сфера, като постепенно се стигна до сливане на банковия с индустриалния капитал и неговата сила стана доминанта на общественото развитие. Износът на стоки и услуги отстъпи първенството си на износа на капитали. Така международните финансови институции първи заявиха амбицията си за планетарно  присъствие и влияние. Родени като колективни структури те скоро превърнаха колективното начало в ракета носител на  частни интереси. Какво друго ако не казаното по-горе означава и фактът, че същете тези международни организации промениха  днес посоката на инвестиционния поток. Вместо от империите към слаборазвитите страни той днес предпочита да оперира между силно развитите страни. Данните сочат, че през последните 2-3 години най-пълноводен е инвестиционния  поток между САЩ и Великобритания. Обяснението е само едно – печалбата там е по-бърза и по-висока. Известна историческа ретроспекция на този процес очертава и още един аспект на проблема. Износът на капитал кам местата богати на суровини и евтина работна ръка отвори пътя за безприрятствено влизане на транснационалните компании в развиващите се страни, които се настаниха там  и естествено подкопаха възможностите за национално суверенна стопанска активност. Позитивната страна на този процес е вносът на нови технологии в тези страни, но негативите за местното население  също заслужават внимание.  Ако се върнем към същността на колониалните процеси от миналото, то безспорно най-ярката им характеристика беше възникване на икономически отношения на базата на едностранен интерес.  Сега колониалната система се разпадна.  Налице са индикации за това , че светът не е загубил интерес към този инструмент за разпределение на ресурси и влияние и търси нов вариант за реализирането му. Струва си да зададем въпроса дали МВФ, СБ, и СТО не строят дейността си по тази именно логика?

Глобализация и регионализъм – две страни на един процес facebook image
Публикувано от: Станка Петкова

Повярвай в себе си 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.