Главният герой в Софокловата трагедия Едип цар е Едип, цар на Тива. Според Аристотеловата Поетика той е идеалният трагически герой. Същността му като такъв се определя от факта, че е поставен между утвърдените нравствено-етнически норми и крайните проявления на човешкия характер.

Нещастието на Едип е следствие от нарушени етнически норми. Извършеното някота престъпление разрушава хармонията в обществото. Трагическата му вина е в това, че в положителния си стремеж допуска грешки и собственото му проклятие го настига. Той отрича силата на съдбата и в този момент той търпи последствията на същата съдба, в която не вярва. Незнанието за миналите грешки, определя трагическата вина на героя.

Творбата започва с обшерен монолог на Едип, в който героят заявява намерението си на всяка цена да открие убиеца на Лай и да изпълни волята на боговете. Тържествената му реч издава, че е подбуден от силна амбиция. От позицията на държавник, който служи на обществото, Едип призовава своите съграждани да съдействат. Започва да греши, когато проявява прекалена заинтересованост в своето търсене на убиеца. В свръхамбициозните си претенции вижда у гадателя Тирезий враг на държавата, също както и личен враг. Едип го обвинява в предателство, нарича го най-зъл сред злите. Тирезий запазва хладнокръвно спокойствие и това вбесява още повече владетиля. С думите си Ти единствен си убиецът!, слепият загатва, че убиецът е самия Едип. Обзет от прекомерна дързост и горделивост, царят не разбира, че греши. В своя стремеж да наложи личната си воля не проумяваче мълчанието на Тирезий не е акт на неподчинение, а че слепецът е всъщност самият той. Истината, към която толкова много се стреми, е унищожена за Едип. Източник на страданията му е преди всичко неговият необуздан характер. Героят, който се обявява за борец на колективното влаго постененно се отдалечава от интересите на колектива и започва да противоречи с тях.