ГЛАВНА СТАРОПЛАНИНСКА ВЕРИГА

1. Географско положение, граници, големина

Главната Старопланинска верига е ясно очертана в морфографско и морфоструктурно отношение. Тя представлява широко отворена на север-североизток дъга с дължина около 500 - 550 км и ширина от 10 - 20 до 30 - 35 км. Има площ около 11000 км². Простира се от Белоградчишкия проход на запад до Черно море на изток.

От запад на изток северната граница с Предбалкана се проследява по Салашко-Превалското структурно понижение, което се простира южно от предбалканските ридове Бабин нос, Ведернишки рид и Широка планина и минава през долинното понижение на реките Бързия и Ботуня. След това границата следи южното подножие на Врачанска планина, като върви по р. Искър (до Зверино), след което заобикаля планината Ржана от север и навлиза в Ботевградската котловина. Източно от нея границата минава през Правецката котловина и пресичайки Етрополското долинно разширение на р. Малък Искър, се отправя на изток по надлъжните долини на най-горните течения на реките Вит, Осъм, Видима, Росица. Още по на изток границата минава през Габровско-Тревненското, Еленкото и Герловското хълмисто-ридово понижение, следва северното подножие на Камчийска планина и по р. Двойница достига до Черно море.

Южната граница е ясна и се очертава от Задбалканския разлом. Главната старопланинска верига се свързва със Средна гора чрез редица напречни прагове - Гълъбец, Козница и др.

2. Геоложки строеж и палеогеографско развитие

Геоложкото развитие на Стара планина е свързано с формираната през еоцена Старопланинска геосинклинала.

Стара планина има сложен гънково - навлачен строеж. Като част от Балканидите тя е била подложена на Алпийското нагъване, започнало през триаса и завършило през палеогена. През неотектонския етап Главната Старопланинска верига е подложена на интензивни тектонски издигания със сумарна амплитуда между 500 и 2000 м. Поради тектонския натиск,който е идвал от юг, гънките на планината са наклонени и полегнали на север. В западната и средната част на Стара планина преобладават антиклиналите, от които по-важни са Берковската, Свогенската и Шипченската антиклинала. Вътрешността на