ГЛАВЕН МОЗЪК

Главният мозък (фиг.324) се помества в черепната кухина и в общи линии има форма, съответстваща на очертанията и. Горната му повърхност съответно на черепния свод е изпъкнала, а долната или основата на мозъка е повече или по-малко неравна.

Главният мозък се състои от пет отделни части, свързани една с друга анатомично и функционално: продълговат мозък, заден мозък, (съставен от малкия мозък и моста), среден мозък, междинен мозък и краен мозък.

При гледане отгоре на главния мозък се виждат само двете полукълба. При разглеждане на мозъка отзад и отдолу се виждат малкият

мозък, продълговатият мозък, мостът и част от средния и междинния мозък. По-голямата част от междинния мозък е покрита от крайния, поради което не се вижда.

Най-общо на главния мозък се различават два дяла мозъчен ствол (фиг. 325), включващ в себе си всички изброени по-горе части, и дълбоко разположената част на крайния мозък. Повърхностната, по-голяма част на крайния мозък образува втория дял плащ или мантия.

Стволът е продължение на гръбначния мозък и се явява, филогенетично най-старата част на главния мозък. Той е запазил известна сегментираност, вследствие на което от него, както и от гръбначния мозък, излизат по определен ред нерви, които отиват в органите на тялото. Образуването на плаща е най-съществената част от еволюцията на главния мозък. Той е най-новото образувание на главния мозък неговият над-сегментарен отдел. Като най-ново образувание плащът не измества по-рано образуваните отдели на главния мозък, но съществува заедно с тях, подчинява ги на себе си и приема господстващо положение спрямо тях. За разлика от останалите отдели той няма непосредствена връзка с органите, а осъществява такава с помощта на главномозъчния ствол и гръбначния мозък.

Главния мозък тежи средно 1350г. и представлява част от общото тегло на тялото. Някои буржоазни учени се опитваха да доказват, че абсолютното тегло на главния мозък е показател за интелектуалните качества на човека. Има обаче сигурни данни, които показват, че не абсолютното тегло определя интелектуалните качества на един индивид. При някои гениални хора се е установило, че теглото на мозъка е под средното тегло, а при други над него. При някои големи бозайници абсолютното тегло е по-голямо от това на човека (при слона 4500 г), но относителното тегло е част от теглото на тялото. Както абсолютното тегло, така и относителното тегло не са показател за сложността на мозъка, тъй като при птиците и някои малки маймуни относителното тегло спрямо теглото на тялото е по-голямо, отколкото при човека. Явно е, че високото развитие на функциите на мозъка на човека, които го отличават от