ГЛАВА9.НЕОБРАТИМА ГЕОХИМИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ

НА ЗЕМЯТА

Възникването и еволюцията на Земята като планета са необратими постъпателни процеси, усложнени от наслагането на второстепенни процеси с цикличен (обратим) характер. Теорията на геохимичните цикли на елементите, особено добре изучени в екзосферите, е един от малкото раздели на геохимията, в които традиционно се прилага собствено геохимичният подход към изучаването на процесите от гледна точка на самите химични елементи. Значително по-дискусионен е начинът на интерпретация на необратимата геохимична еволюция на Земята, който в учебниците и монографиите по геохимия се смесва, а понякога измества изцяло от специфичните проблеми на други науки.

Като илюстрация на този факт могат да се приведат подзаглавията на на глава18 Геохимична еволюция на Земята от учебника Основи на геохимията на Тугаринов (1973): История на магматизма, История на тектонското развитие на Земята, Геохимична еволюция на процесите на рудообразуване. В последния случай прилагателното геохимична е формално, тъй като в центъра на вниманието са орудяванията, а не химичните елементи.

Фундаментална постановка на историчния аспект на геохимията дава Вернадски, който още в началото на века включва в предмета на геохимията изучаването на движението на атомите в геоложкото пространство и време и обобщава същността на геохимията като история на атомите на химичните елементи в земната кора.

Могат да се разграничат два главни аспекта на необратимата геохимична еволюция на Земята:

I.Необратима еволюция на качествения и количествен спектър на химичните елементи в Земята, на тяхното разпределение във вертикалния разрез на планетата и на формите на тяхното присъствие.

II.Необратима еволюция на факторите и механизмите на геохимичните процеси.

Изясняването на горните проблеми изисква научно обоснована съвременна концепция на същността на Земята като космично тяло и за нейното място в структурата и историята на Слънчевата система. Принципно нова крачка в това отношение е идеята на Маракушев и Безмен (1963) за обособяването на планетите чрез сливане на капки флуидна магма в условията на плътна и гореща водородна среда. В настоящия учебник тази идея е обвързана по-последователно и пълно с етапите на формиране и еволюция на Слънцето. Има основание да се смята, че именно приемането на звездообразуването като свършен факт във времето, когато започва акрецията на планетите, води до недопустими несъответствия на акреционната теория за студен произход на Слънчевата система с данните от съвременното изследване на космичните обекти.