Начало на реферати

ГЛАСОВИ НАРУШЕНИЯ- ФОРМИ И ЕТИОЛОГИЯ НА ГЛАСОВАТА ПАТОЛОГИЯ.


ГЛАСОВИ НАРУШЕНИЯ- ФОРМИ И ЕТИОЛОГИЯ НА ГЛАСОВАТА ПАТОЛОГИЯ.



Гласовите (фонационните) нарушения представляват говорна патология, засягаща качествата на гласа, необходими за адекватното външно оформление на вербалното съобщение.

Патологията на гласа се проявява със следните основни симптоми:

1. Патологични прояви във височината, силата и тембъра на гласа, вариращи в широки граници – гласът може да е слаб, пресеклив, треперещ, неизразителен, монотонен, уморяем, форсиран, рязък, груб, дрезгав, хриптящ, приглушен, писклив, колеблив и пр.

2. Пълна липса на глас.

3. Патологичен гласов резонанс поради дисбаланс между устната и носната кухина – хиперназалност и хипоназалност.

Групирани в тези три разновидности, симптомите на гласовата патология образуват трите форми (три синдрома) на гласова патология: дисфония – нарушен глас, патологични промени във височината, силата и тембъра на гласа; афония – липса на глас; ринофония – носов глас, патологични промени на гласовия резонанс.

В логопедията се срещат и други названия: фонастения/слабост на гласа/, дрезгав глас, назален глас, глас при ларингоектомия. Коректният симптомологичен анализ показва, че всички те се покриват с термина дисфония, т.е.свеждат се до един синдром, характеризиращ се с нарушения на височината, силата и тембъра на гласа.

Всички понятия в този кръг са медицински или немедицински описателни названия на проявите на гласовите нарушения. Дисфония, афония, ринофония са термини за назоваване на симптоми на фонационна патология, защото липсата на глас, патологично и носово звучащият глас се проявяват и като симптоми на тежки КН. В този случай те са елемент в тяхната клинична картина, симптом на синдрома /дизартрия, биомеханични говорни нарушения, слухова недостатъчност и пр./. същевременно същите термини се употребяват за назоваване на синдромите на фонационната патология, тоест, на проявите й като форми на гласова патология в изолиран вид – частични говорни нарушения. За да се избегне тази двойнствена употреба приемаме, че с трите медицински термина дисфония, афония, ронифония, означаваме само синдроми (форми) на самостоятелни (частични говорни) нарушения, при които е разстроена единствено гласовата/в допълнение и дихателната/ функция.

Причините за нарушения на гласа могат да са органични или функционални. Органичните могат да бъдат вродена или придобита патология на ларинкса, фаринкса, небцето и носа. Функционалните могат да са в следствие на емоционални фактори или отрицателни въздействия от външната среда.. Органичните могат да преминат във функционални и обратно.

ГЛАСОВИ НАРУШЕНИЯ- ФОРМИ И ЕТИОЛОГИЯ НА ГЛАСОВАТА ПАТОЛОГИЯ. facebook image
Публикувано от: Марийка Михайлова

Профил на социалната роля учителя 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.