Гласовете ви чувам

Гласовете ви чувам е последният роман на Димитър Талев от тетралогията му за живота на българите в Македония през XIX и началото на XX век, включваща Железният светилник, Преспанските камбани и Илинден. Романът е завършен през лятото на 1965 г. [1] и е публикуван през пролетта на 1966 г. Сюжетът на творбата проследява живота на младия син на Лазар и Ния Глаушеви Борис след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание.

Първите три глави от романа разказват за пристигането, настаняването на Борис Глаушев в град О и неговата първа среща с членовете на революционния комитет Богдан Бобев, Стефан Кибаров, Симеон Венчев, Гьоре Коцев.

Първата глава започва с пристигането на Борис Глаушев в О. След излизането си от солунския затвор, където Борис е лежал заради революционно дейност, той напуска родната Преспа и приема предложението за учителско място в революционния град О. Талевият герой приема това предложение, тъкмо защото този град е истинско бойно поле, а това е в синхрон с неговите стремежи че трябва да бъде там, където борбата е най ожесточена.

От срещата си с училищния прислужник той в действителност се докосва до реалната обстановка на града неразбирателството между българи, гърци, власи и сърби. Затова и прислужникът му казва да си намери квартира в българската махала Кючюк Булгаристан.

Борис Глаушев намира квартира в едно семейство, което е смесен брак между гъркиня и българин. И въпреки, че родителите на гъркинята са били против този брак и въпреки липсата на деца, това семейство е просъществувало в сговор цели 30 години. Фотина и нейният съпруг Васил, който е свещар, радушно приемат младия учител. От разговора, който води с тях става ясно, че град О наистина е едно неспокойно място, истинско бойно поле. Затова свещарят заключва портата много старателно, а когато Борис Глаушев иска да излезе вечерта, свещарят и съпругата му противопоставят.