ГЛАДКИ МУСКУЛИ

Гладките мускули се отличават от напречно набраздените не само по своя строеж, но и по своите физиологични свойства.

Преди всичко заслужава да се подчертае голямата чувствителност на гладките мускули към топлинните дразнители; топлината разпуска, а студът свива гладката мускулатура. Поради това при болки в корема, дължащи се на спазъм на гладките мускули в стените на някой кух вътрешен орган (стомах, черва, жлъчен мехур, пикочопроводи и пр.), се препоръчва топло, а при вътрешни кръвоизливи лед, тъй като студът свива гладките мускули в стените на разкъсаните кръвоносни съдове, намалява техния просвет и с това и големината на кръвотечението.

Гладките мускули са особено чувствителни и спрямо механичните дразнения и най-вече спрямо разтягане. Редица кухи вътрешни органи (стомах, пикочен мехур, матка) под влияние на увеличаващия се натиск на тяхното съдържимо се разтеглят и по този начин увеличават значително своята вместимост.

В сравнение със скелетните мускули гладките мускули имат по-слаба възбудимост. За да се възбудят приложеното дразнене трябва да бъде по-силно. Съкращението на гладките мускули, наречено тонично съкращение, се характеризира със своята бавност и по-голяма продължителност. След един сравнително много по-дълъг латентен период гладкият мускул се съкращава много бавно и също така бавно се отпуска (фиг. 156).

В живия организъм гладките мускули не са никога отпуснати, а се намират в едно постоянно напрежение, наречено тонус. При съкращаване този тонус се увеличава, а при разпускане намалява. Никога обаче той не изчезва напълно. При това гладкият мускул изразходва енергия само при промяна на своя тонус, но не и за да го поддържа, за разлика от скелетните мускули, които изразходват енергия през цялото време на своето тетанично съкращение.

Поради обстоятелството, че гладките мускули не изразходват енергия за поддържане на своя тонус, както и поради факта, че тяхното свиване и разпускане стават много бавно, признаци на умора в тях не се наблюдават.

Друго характерно свойство на гладките мускули е тяхната автономност, т. е. способността им да преминават в състояние на възбуждане под влияние на зародили се в самите тях импулси. Поради това парче черво, извадено вън от тялото и поставено в топъл физиологичен разтвор, продължава да извършва перисталтични движения.

Що се касае до химичните и електрическите явления при гладките мускули, те са същите както при скелетните мускули. Същите химични вещества и същите химични реакции, които се наблюдават при съкращението на скелетните мускули, се наблюдават и при съкращението на гладките мускули с тази разлика, че количеството на веществата, които се разграждат, е по-малко, самото разграждане става по-бавно, а крайният продукт на това разграждане млечната киселина, като образувана в сравнително малки количества, бързо се отстранява.