Образът на Гертруда в трагедията Хамлет от Шекспир

В трагедията Хамлет драматугът Шекспир обрисува своите герои като пълнокръвни образи със собствени възгледи и лични драми.Всеки от тях е господар на съдбата си и търси своето място в света, в който трябва да се направи правилния избор, поставящ на изпитание вечните човешки ценности.

Такъв е и образът на Гертруда- кралицата на Дания и майка на принц Хамлет. За пръв път героинята се появява в I^-во действие, II^-ра сцена. Шекспир ни въвежда образа на кралицата-майка, прекалено бързо изменила на паметта на починалия си съпруг, с лека ръка нарушила траура, омъжвайки се за брата на царя- Клавдий.

Хамлет насочва цялото си негодувание и омраза към своята майка,която до този момент е обичал и боготворял като олицетворение на съвършенство, като да носител на ценни качества и добродетели.Той силно желае да разбере, какво е тласнало неговата майка към подобен грях- да се смесят скръб и радост на тъжен пир сред весела жалейка. Според него обяснение за нейната постъпка е малодушието, лъжливата добродетел на кралицата и лекомислието, с което се поддава на корестните подбуди с целне изгуби властта и богатството.

Една от ключовите сцени на Гертруда е диалогът и с Хамлет в III^-то действие, III^-та сцена, в който той отправя своите злобни обвинения, разкрива мъката и горчивината, която изпитва, породени от подлото дело на кралицата. Именно заради това разочарование той възкликва О, слабост, твойто име е жена!.Но дори в този момент, когато Хамлет бръква в душата и със своите разкрития за истинската причина за смъртта на съпруга и, с признанието, че в действителност не е луд, Шекспир не скрива нейното добросърдечие и любвеобвилност към своя син.

О, стига вече!Като зли ханджари

забиват се в душата ми тез думи-

спри, мили Хамлете!

Потресена е от признанието му, но въпреки това намира сили да го прикрие и да го защити пред Клавдий. Нещо повече- Гертруда вече е повярвала в своя син и от този миг нататък живее в постоянен страх за неговата безопасност.

Друг ключов момент в трагедията е сцената преди смъртта на героинята. В предсмъртните си мигове тя разкрива огромната си любов към Хамлет. Вече убедена в подлостта на стоя съпруг,тя с последни сили се опитва да спаси сина си като го предупреждава за участта, която го очаква:

Напитката!Напитката!О, Хамлет!От чашата!Там!Чашата!Отровата!

Гертруда не заема определена позиция,но не е и статичен герой. В началото на творбата подкрепя своя съпруг, лесно маниполеруема от него, тя сляпо му се доверява и се превръща в марионетка в неговите ръце.Избира да бъде кралица въпреки сина си, въпреки честта си и покойния си съпруг.В хода на действоето обаче тя се разколебава и на повърхността изплува голямата и обич към Хамлет. Изпитва страх, породен от непредсказуемия край,до който може да доведе омразата между Клавдий и Хамлет.Именно това я тласка към отчаянич опит да защити принца с цената на всичко.

Това е трагедията на една безсилна да се бори за справедливостта на онези, които обича жена, останала сама срещу бурите на реалността. Неразбрана в порива си към доброто, защото не е намерила сили и смелост в себе си да се противопостави навреме на злото и да защити категорично своята чест и правота.