Героят на Шекспир между съмнението и действието

(ЛИС)

Когато нравствените възгледи надхвърлят пределите на заобикалящия ни свят, когато духовното израстване търси начин да се освободи от оковите на ограничеността, но се сблъсква с непреодолимите прегради на неготовия за промяна свят, тогава се ражда една човешка драма-драмата на Хамлет, принц датски, излязла изпод умелото перо на гения на ренесанса-Шекспир. Новите хуманистични възгледи, носени от образа на Хамлет, не намират желаното оправдание сред все още ,,студената средновековна Дания, което поражда лутането на героя между решимостта и колебанието и довежда до неговия трагичен край.

Сложна е дилемата пред която е поставен Шекспировия герой-да изпълни своя родствен и синовен дълг, т.е да се обърне към средновековния начин на мислене, да се подчини на първичния, варварски импулс за отмъщение, или да пренебрегне порива и да се ръководи от новите хуманистични възгледи, да бъде ,,човек. Решението е трудно, затова Хамлет се колебае дълго, подлага на съмнение всичко около себе си, за да намери отговор на трудния въпрос -,, Да бъдеш или не.

Младият принц Хамлет се завръща от ренесансова Англия, изпълнен с нови хуманистични идеи, с разширен мироглед на Новия човек. Но това което среща в лицето на своя роден край, го прави жертва на обстоятелствата, породени от несъвместимостта между човешкото хуманистично начало и догматичния средновековен свят. Дания е негостоприемна майка за изпреварилия своето време син. Хамлет се завръща от Витенберг, за да открие огромната дистанция, която го дели от заобикалящия го антихуманен свят. Призракът на баща му го зове за отмъщение, непристойния братоубиец се радва на небивала почит, на семейното щастие, докато добрия крал на Дания е потънал в забрава. Само няколко месеца след смъртта на владетеля неговата съпруга се омъжва за брат му Клавдий. Хамлет иронично поставя въпроса за абсурдността на заобикалящия го свят-той има ,, майка-леля и ,,чичо-баща. За майка му Гертруда светът е опростен. Неоправдано престолонаследникът жалее тъй дълго своя баща. За Шекспировия герой нещата стоят по много по-сложен начин и това ,,изглежда, което за кралицата е еднозначно за Хамлет придобива нов смисъл, зад привидното се крие действителното.

В Хамлет се надига жаждата за справедливо възмездие, той силно желае баща му да бъде отмъстен, но възгледите му за света са променени. За него убийството не е просто акт на насилие, през хуманистичния му поглед ,,човек убива човек. Затова и героят на трагедията е разколебан. Изправен е пред дилемата на съмнението и действието. И стъпката, която трябва да направи е трудна и несигурна. На крехките рамене на датския принц се крепи разпадащия се свят. И дали ще сложи край на ,, морето от