ОТ ПОЗОРА ДО ВЕЛИЧИЕТО

Тема: Героизмът на българските опълченци

Опълченците на Шипка ода от Иван Вазов

Историческата мисия на българския народ, състояласе след пробуждането и излизането от робското безвремие е обект на Вазовото внимание в одата Опълченците на Шипка.

Увод: Поемата е заключителната лироепическа творба в цикъл от дванадесет произведения, озаглавен Епопея на забравените. Вглеждайки се в героичното минало чрез подвига на опълченците, поетът припомня забравени идеали от времето на Възраждането, за да пробуди заспалата съвест на своите съвременници и възкреси паметта за времето, когато родолюбие не е било празна дума, а понятие, изпълнено със смисъл.

Чрез Вазовото слово одата заговаря на езика на мита, открояващ мислената и желана представа за родното като героично, достойно, върховно чрез едно име ново, голямо, антично.

Художествената реализация на противоречивата истина за българската история включва както срама и позора, така и величието и славата, които дават възможност на читателя да осмисли своето минало в национален контест /смисъл/. Подвигът на опълченците на връх Шипка измива позора на петвековото робско търпение и утвърждава истината за свободата, извоювана с кръвта на българите. Това я прави заслужена, а не подарена и на клеветата строшава зъбът.

Тръгвайки от позора на робството, одата извежда /стига/ до величието на подвига.

Теза: Вазовата ода разкрива героизма на опълченците в боя на връх Шипка, за да открои идеята, че свободата на българите не е подарена, а извоювана с кръвта на синовете на родината. Те не само са осъзнали потребността от свобода, но геройски се жертват за нея. Най-ярко одата отправя това послание в лироепическата част на творбата.

Доказателствена част: Композицията на творбата е триделна. Тя включва начален лирически увод, представящ два /различни/ възгледа за българското минало; лироепическо изложение - разказ, разкриващ подвига и героизма на опълченците, и одически финал поанта / лирически епилог/, който оценява събитието отвъд конкретността на времето, т.е. от гледна точка на вечността.

Смислово лирическият увод е разделен на две части. Те очертават /влизат в/ една поетическа полемика /спор/ и затова условно могат