Героите на Талев на кръстопътя на историята

(тема)

Роман Железният светилник е първият от тетралогията на Димитър Талев, за Илинденското въстание. Талевата творба е исторически социален роман, в който авторът акцентира върху проблеми като човек история, старо ново. Тези сблъсъци Талев ни разкрива чрез различните поколения Глаушеви, които представляват участта на самия народ; чрез различните обществено-исторически ситуации, които илюстрират движението на историческото време. Семейството е модел на народа, така както Глаушевият дом е модел на големия дом наречен България.

Талевата концепция за историята най-вече се изгражда върху образа на дома и пътя, имащи широки смислотворни функции. В "Железният светилник " пътят е предимно кръстопът, заложен като непрекъснати срещи между различни хора, при които хоризонтът на пътника постоянно се мести. Всяка ситуация на среща предполага нещо чуждо, разкрива нови и нови възможности за избор. Така Талевият човек още в началото се представя като вечно незавършен, очакващ изпитания, които ще разширят кръгозора му и ще го мотивират към провокация на чужди пространства. В този смисъл не само пътят, разбиран като външни срещи и събития, праща послания на пътника, но и пътникът праща послания на пътя.

Представителите на рода са точката , която излъчва послания за историческото време, за неговите характеристики. Затова личното се оказва по някакъв начин винаги историческо, частният избор - символичен исторически жест. Движещото се историческо време се представя чрез непрекъснати нарушения на установените канони. Различни норми и условности на своето време нарушават Стоян и Султана, Лазар и Катерина, Рафе Клинче. Повествованието се носи на вълните на нарушенията.

Историческата реалност се представя като единство от нарушения и норми. Първите осигуряват движението, а другите - бдящи за съхранението на вече постигнатите ценности. Двамата първи нарушители, Стоян и Султана, в последствие правят равносметката, че са живели в " един и същ ярем, както беше човешкият род от памтивека". Авторът насочва вниманието към Султана, което се поддържа от функцията й на пазител на консервативната традиция, като защитник на реда спрямо новите герои нарушители. Така Талевият герой се оказва пленник, затворен между четирите стени на своето време, а новото нахлува с нови герои и с нови проблеми.

Така Стоян се спасява от участта на вечен чужденец, на обречен да се изгуби скиталец. Героят е осъзнал, че светът е множественост от различности и същевременно е разбрал, че не извоюването на лично битие е обричане на безродие и опустошена съдба. След множество безпосочни скитания из града Стоян е прибран в дома на Султана, която накрая го въвежда в Хаджисерафимовите сараи и като жених. Кръстопътят се е оказал промяна на хаоса, на кризата, станал е начало и на историческото и на екзистенциалното време на човека, превърнал се е във фактор на раждане, цялост, хармония. Кръстопътните Стоян и Султана са най-малкото безпосочни и изгубени, застанали на кръстопътя пред множество от избори. Героите вътрешно знаят, че трябва да прекрачат неизвестното, да превърнат многото посоки в една.

Стоян и Султана се женят и така спояват в едно различностите си. Всъщност те прекрачват само външните, лицемерни и несъществени обществени норми. И двамата са дълбоко традиционни хора, подвластни на българската кръстопътна съдба. Те чувстват със сърцата си, че трябва да помирят противоположности, да обединят доброто и злото и чрез тях да дадат смисъл на фактите на външния свят, който ги атакува с неоснователна злонамереност. Кръстопътният човек обединява в себе си полярностите, вече е поел напред по пътя, пак към неизвестното и новото, но вече с надежда за съзидание. Кръстопътният човек е по принцип раждащ човек. Така Стоян и Султана раждат деца след деца. От всички тях Лазар и Катерина са в истинския смисъл на думата кръстопътни хора, събрали в разрушаващото и сътворяващото, доброто и злото. Тяхното присъствие плаши именно с вътрешния конфликт, който провокира, но и който води до умиротворяването. Кръстопътните ситуации на Лазар и Катерина имат характера на следване, на отричане на предходното и раждане на новото . У Катерина очебийно са се събрали и Дяволът и