Героите на разказа Дервишово семе между любовта и омразата

Интерпретативно съчинение

Сборникът "Диви Разкази" от Н.Хайтов заема трайно място в българската литература. Чрез този сборник и останалите си разкази, писателят успява да засели с колоритни художествени образи автентичният и все още непроменен напълно от събремието геогравси район - Родопи. Изграждайки ги в своя среда, както и извън нея авторът ги приобщава като мислене, нравственост и душевност, но въпреки това те успяват да запазят родопската си автентичност.

Разказът "Дервишово семе", станал безспорен хит в нашата литература, разгръща един от най-често срещаните проблеми на младите хора - темата на любовта следвана нептлъчно от омразата. Тук обаче се намесват родовите традиции и родовият морал. Героите в разказа сазадължени да следват и спазват родовите ценности и традиции, но изведнъж се намесват и тези на любовта. Една от причините, които правят разказа още по уникален, е

пред самата му същност. Погледът му е насочен предимно към зараждащото се действие в душата му, а именно зараждането на любовта и омразата - един от основните конфликти в разказа. Всъщност героят се изявявва като личност с ярък характер и огромна вътрешна сила, но едновременно с това и в неговата душа се зараждат лоши помисли и той има своите хрехове - главният герой не е представен от автора като светец. Той го е описал такъв какъвто е, с плюсовете и минусите на характера му. Героят започва разказа си със заплитането на един типичен за родовото време "възел", младото дете осиротява и остава да живее с баба си и дядо си. дядото като глава на семейството вижда единствената възможност за продължаването на рода - внука си Рамадан. Възелът в рамадановия живот се заплита още от раждането му. Липсващите части от рода на Дервишови поражда и първия проблем - ранната сватба. Вторият породен проблем вследствие на първия е инициацията. Традициите повеляват младите да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как може едно момче да изпълни мъжките задължения? Макар да не го осъзнават Рамадан и Силвина не изпълняват строгите съпружески задължения, които наистина ги правят мъж и жена, но за сметка на това, у тях се поражда духовната връзка в едно семейство - любовта. Тази любов "навива" сърцата им и ги прави едно цяло. От този ден нататък Силвина запълва празнотата която е съществувала преди в къщата. Когато тя започва да върши къщната работа и да гледа бабата, чиято дясна ръка е вдървена къщата грейва от различните билки и чистотата, характеризираща образа, но и личността на Силвина. Рамадан всъщност е обсебен от любовта на момичето. Той неможе да си представи живота без нея, но както сам казва "никой не е и мисли, че под водата може да има скала, гемията да ни закачи и да я направи парам-парчета".

След това механично навиване на сърцата им, и след като те бъдат дръпнати, между тях остава зейнала рана, защото както всеки знае човек е роден за да даде и получи любов. След отвличането на Силвина момчето усеща празнота и тъмнина в душата си - "като се върнахме вечерта вкъщи заварихме едната част е щастлива - краткият, но пълноценен живот със Силвина и нещастна - обхващаща повече от четиридесет години през които той трябва да от живота си обаче Рамадан остава верен спътник на любовта. Точно тази любов го