ГЕРОИТЕ НА ДЕНЯ В ТВОРЧЕСТВОТО НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

Възпитан в духа на патриотичните и демократични възрожденски идеали, обществен и нравствено-етичен идеалист с неподкупна съвест и изострено чувство към несправедливостите в живота, светлата личност на човека и твореца Алеко Константинов, ярко контрастира на фона на обществените пороци в "свободна" България. Синът на Свищовския чорбаджия Иваница Хаджиконстантинов - Алеко, е представител на първото следосвобожденско поколение интелигенти, у които най-болезнено отзвучава сблъсъкът между светлите идеали на Възраждането и бързата социална поквара на едва-що освободеното отечество. Като реакция срещу пошлостта на времето, срещу духовното обедняване на хората и безпринципността им, срещу меркантилната реалност и нейния герой - човекът - келепирджия и властолюбец, Алеко Константинов създава незабравими и вечно актуални художествени и публицистични творби. Всички те са рожби на новата действителност, формирала новият тип герой, който е опозиция на възрожденския българин. Като герой на епохата, на деня, израства малкият човек, парвенюто, политиканът, властолюбец, простакът, келепирджията, службогонецът, а човешките добродетели са заменени от морална и духовна първичност и деградация.

Алеко продължава българската и световна критическа линия за изобличаване на откритите и проследените в произведения и образи общочовешки слабости и пороци. С помощта на сатирата, писателят създава образи - типове. Чрез тяхната реч, постъпки, поведение и общуване, авторът майсторски разкрива процеси и явления от живота на следосвобожденска България.А чрез отнемането на имената им, с което ги обезличава, и посредством обобщаването им в герои, носители на типични за епохата черти и пороци, Алеко Константинов ги отрича и заклеймява.

В своите творби, свободолюбивият и свободомислещ автор -идеалист, решително застава срещу слободията, срещу пренебрегването на етническите норми, срещу свободата при избора на средства и начини за "удрянето на келепира, на кьоравото", за "просперитет. Носител и продължител на възрожденските добродетели - висока нравственост, морал, етичност, коректност, честност - Алеко Константинов влиза в двубой реален и словесен, с героя на новото време и с пагубните пороци на заобикалящия го свят. Това противопоставяне откриваме още в автобиографичния фейлетон "Страст". Талантливия творец, реагира остро и безкомпромисно срещу алчността и некоректността, срещу пагубния стремеж на човека към власт и пари. Богатството не е Алекова цел, нито пък предизвиква завист у него. Той по-скоро го презира, защото никога не би пожелал нещо, което "не е плод на честен труд или щастлив случай, а рента на унижението и лакейството" и дори сам казва за себе си: "Аз и парите сме две субстанции, обречени на раздяла". За Алековите персонажи - героите на деня, на новото време богатството, парите - това е власт, а властта неминуемо ще им донесе още пари. И така човешкият живот се превръща в луда надпревара за власт, надмощие и пари, в която