Nо2 Героичното в поезията на Ботев

Темата за героичното е водеща в творчеството на Ботев. Поетът гради нова естетическа концепция за подвига и нов художествен модел за героизация в българската литература. В този смисъл неговата поезия е творческа трансформация на фолклорния и ранно възрожденския художествен героичен нодел.

Носител на идеята за героичното е Ботевият лирически герой - художествено монолитен образ, интертекстиуално идентичен. Този герой е многослоен образ, обединяващ множеството представи за героична личност. В един план той се отъждествява с трайно националната представа за борец-саможертввеник (неговият култ към рода, поривът му към красивото отдаване на отечеството, тоталната омраза към поробителя го сродяват с фолклорния герой - хайдутина). Това е знак, че Ботевата поетическа представа за подвига е силно повлияна от фолклорната. В друг план борецът за свобода олицетворява чертите на модерния тип революционер от седемдесетте години на миналия век (неговата интелектуална способност да демаскира социалното зло, концепцията му за националната революция като брънка от световната го сближават с модерния тип революционер от седемдесетте години на миналия век). В трети план той е национален вариант на универсална представа за борчески тип личност. Но едновременно с многослойната си типичност Ботевият лирически герой носи собствена характерология, специфичен емоционализъм, ярък индивидуалитет (за разлика от Чинтуловия герой юнакът Балкански, Ботевият не е символно-алегоричен, а конкретен образ, със своята самоличност). Смисловият обем на този образ гради богатството на Ботевата естетическа представа за подвига - той е разкрит и като индивидуално неповторим, единичен, уникален и като национално повтаряем, и като уникално всеобщ героически акт.

Ботевият лирически герой не е готова завършена формула на борец - саможертвеник, а е образ-движение, образ-трансформация. Творби като На прощаване, До моето първо либе, Борба (най-ключовите поеми), разкриват най-синтезирано процеса на интелектуално-духовното и морално себеосъзнаване на личността, разкриват крушението на стари и изграждането на нови екзистенциални понятия върху смисъла на живота, а оттам и върху проблема за стойността на себежертвата. Тези творби подчертават идейния модел на Ботевата поезия страдание - борба - саможертва.

Страданието е първа фаза в духовното самоусещане на лирическия аз (то има и своите индивидуални и своите социални измерения, своята интровертна и екстравертна насоченост). Но то не ражда резигнация, морално капитуланство, а гневен протест срещу несправедливия социалне ред. Така лирическият герой се сдобива с борческо самоусещане, родило вярата в спасителната мисия на революцията. Кулминацията на борческото самоосъзнаване, става поривът към героична себежертва. На жанрово