Героичният подвиг

предизвикателство към себе си..

Героизмът, той се крие във всеки от нас.Макар за някои дълбоко в сърцата им, той все пак е там..

Героизмът не се доказва, чрез сила или натиск.Той трябва спокойно да надделее в нас.И не трябва чрез него да търсим слава и мощ,а тихо да отстъпим в страни.

Антигона, героинята на Софокъл ни показва истински героичен подвиг.Тя не го извършва, за да прослави себе си пред някой, а защото сестринската и обич я подтиква към този път.И тя без страх за последствията го извършва.Брат и, Полиник е осъден да остане без гроб, но Антигона водена от силните си чувства пренебрегва всички заповеди на Креон и се води от Божиите закони. Постъпката и е достойна за почит, дори и повече.. Но ние читателите нямаме сили да го извършим и продължаваме да четем редовете с идеята краят да е обграден със щастие.

Антигона наистина поема едно достойно предизвикателство към себе си и ни също бихме могли да се поучим от тази трагична история. Всеки от нас е способен на хиляди неща колкото добри, толкова и лоши, колкото героични толкова и ужасни, но историята на тази сестринска съдба ни изправя пред въпроса Защо? .. Защо заради тази постъпка е осъдена на смърт, а би трябвало да я обсипят с почести. И все пак всеки от нас е създаден със собствена мисия и си ние си отиваме едва, когато я изпълним. Всеки живее и следва своята съдба някой враждувайки, други обичайки..

Всеки от нас се е сблъскал с човешката жестокост и омраза и едва ли това са били най щастливите му дни. Но дори и в злите около нас, дори и в тях се крие капка обич.

Но да погледнем през погледа на мъртвия брат Полиник. Как ли би се чувствал той без гроб.Гробът олицетворява живота на всеки, който си е отишъл. Добър или не, всеки има право на последно сбогом. А помислете вие как бихте се чувствали, ако бяхте на мястото на Антигона. Не бихте ли сторили същото. Сигурна съм, че бихте И това всъщност не е толкова героизъм, колкото задължение или съвест. Защото обичта между брат и