Гергана-прекрасен образ на българската девойка.

Петко Рачев Славейков е един от най-талантливите класици в българската литература. Най-доброто му епическо произведение е Изворът на белоногата.Най-яркият образ в поемата е образът на Гергана-главната героиня. В творбата се разкрива неразделната до гроб любов на двама млади и силния дух на българката.

По изключителен начин поетът успява да изрази народния идеал за хубава,родолюбива и смела жена.. Това описание напълно съвпада с образа на Гергана и разкрива нравствената и красота.

Гергана не притежава само добър нрав, тя е физическа красива. Тя е пиле шарено, кротко агънце, кат бисер между мъниста е тя между момите. Така описва Славейков външната красота на Гергана. Тя живее с песните и легендите за свръхестествени същества. Любовта между Гергана и нейното либе Никола е честна,възвишена и вярна. Когато неподходящия късен час Никола моли за китка либето си, тя с острия си ум поправя грешката му.

Късно е либе за китка ,

месечка си залезе ,

а петли не са пропели

Китка се дава за обич,

кога се зора зазори ,

в зори е китка кръвена

утре ти китка готова.

Макар Гергана да обича Никола,тя знае,че китка се късно не дава и като истинска девойка държи на думата си.

Силата на нейния характер се проявява във втората част на поемата.Това е срещата й с везира.Поемата изтъква трудолюбието на българката:

Рано ранила Гергана ,

станала и се умила

пред икони се прекръсти

тихо се богу помоли.

Росна китка набрала

и я на чело забола.

Дига кобилица на рамо

и си на извор отива

На извора с красотата си, Гергана поразява не кого да е , а турския Везир.

чудил се хубост таквази

де се е взела на село.

Той я попитал какво прави толкова рано на извора .