Повестта Гераците- разрушаването на

ценностната система на

патриархалния човек

Повестта Гераците е замислена още през 1903 г. Повод за нейното написване е една действителна случка на път за родното си Байлово Елин Пелин Среща човек, водещ със себе си малко момченце за да го хариже в града само да си изкарва прехраната. Това потресло Елин Пелин и той започва да надгражда сюжета върху тази случка. През 1904 г. публикува два разказа Павел и Баща и син, който по-късно се включват в повестта. Самата повест Елин Пелин написва само за десетина дни и дори гледа на нея като на един голям разказ.

Повестта Гераците ни предава картината на промяната в българското село рушенето на патриархалния идеал, деморализацията. Елин Пелин обръща вниманието ни на философската част на неговата повест важна е не толкова съдбата на отделните герои, колкото процеса на разпадане на селската задруга.

Тримата синове на стария Герак носят библейски имена. Виждаме големия бор, изправен в двора като стожер на светостта. Споменаването на библейските имена и връзката с фолклора извисяват повестта. Това е разказ изцяло потопен в социалното, но който се докосва и до вечното, задава въпроси, свързани с човека и неговата природа. Виждаме противопоставяне на града и селото, чийто носител е Павел и Захаринчо, който също ще стане жертва на града.

Философската страна на повестта се подчертава и от сентенциите на стария Герак, чрез които той прави опит да си обясни промените. Те представляват вододела на човешката драма. Оттук нататък започва буржоазно то общество.

Още началните картини повеждат стремително действието към финала. Голямата бяла къща, широкият двор, големия бор, братята, които са царе на полето всичко това са знаци, излъчващи стабилност и хармония, която обаче ще бъде разрушена. Това представлява патриархалния център, отдалечаването от който определя различните степени на деформация у членовете на семейството. След Освобождението патриархалните устои са рухнали и започва обезценяване на нравствените стойности като дом, род, милосърдие

Всички черти от характера на стария Герак се срещат у синовете му, но де- формирани. Деформиращата сила на жаждата за имот виждаме изведени в образа на Божан от състояние на баланс той достига до патологична страст за притежание. Енергията му се превръща в стихия, който го оттласква далече от центъра на патриархалните ценности и след този момент той вече изчезва от разказа.

За образите на Павел и Елка, Елин Пелин използва два вида поетика фолклорни похвати (Елка) и елементи от урбанистичната проза (Павел). В пета глава отчуждението у Павел е разработено в различни планове като обезценя- ване на чувството за взаимност, любовта, отчуждението към рода, процес, който има отзвук и в обществото. Павел е представен като антиродов тип той изглежда изгубен в пространството, без ориентир, човек извън патриархалната хармония.