ГЕРАЦИТЕ

ПРОБЛЕМЪТ БАЩИ И ДЕЦА

В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

В своята най-сполучлива според литературната критика повест Елин Пелин за пореден път изследва света на българското село.

В произведението център на изображение става историята на три поколения от един род (сравнително малко място в повествованието е отделено на най-младите в семейството, внуците на Герака, но техните съдби са също толкова важни за посланията на текста, колкото отношенията между най-стария в къщата и синовете му). В рамките на разказа класическият български домашен свят е изправен пред изпитания, които в края на краищата го унищожават. Родовото съвместно живеене не издържа натиска на обстоятелствата; и под един порив с близките си човекът се оказва сам и беззащитен пред злото то живее в най-своите люде и нищо не може да го изтръгне от сърцата им.

Общността, изградена върху основата на кръвни и брачни връзки, функционира не само заради психофизиологически феномени като обичта и верността. Емоционалните и плътските ангажименти към другия в дома са винаги по сложен начин преплетени с отношението на всеки в къщата към собствеността, към притежанията на семейството. Съществуването му предполага чувствена, но и икономическа обвързаност между съпруг и съпруга, родители и деца, братя и сестри. Неоспоримият социологически факт е основа на драматични сюжети в произведения, писани през различни векове и в контекста на различни култури. Кое обуславя драматичния потенциал на неоспоримия социологически факт"? (Крал Лир" е една от най-ярките реализации на този потенциал.) Всяко общество изработва система от етически норми за съгласуване на двата типа отношения в рамките на семейството. Тези норми всъщност се опитват да осигурят опитомяването", очовечаването на не-човешкото (парите, вещите, имота), което така или иначе участва при изграждането на най-човешкото интимността, близостта, свързаността между хората от една кръв и една плът". Но няма гаранция, че въпросните етически правила винаги, автоматически диктуват поведението на всички. Когато нормите не сработят", може да излезе, че притежанието на неживи неща е по-важно от съобразяването с бащата, брата, сестрата; човешкото се дехуманизира и се подменя. Важна част от социалността (кръвната връзка, вменяваща определени задължения) започва да се руши; индивидът се оказва обезценен, лишен от свой уникален смисъл