ГЕРАЦИТЕ - ПОВЕСТ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

Трагичният сблъсък м/у старото патриархално общество и новия морал създава повестта "Гераците" на Елин Пелин.Конфликтът е белязан от силен трагизъм ,защото злото бавно и неумолимо взима"връх над доброто ,над моралните добррдетели ,които народът ни цени и пази от векове.Такава е епохата през 90-те години на миналия век изконни нравствени ценности безвъзмездно загиват ,смазани от дивият егоизъм ,низките цели ,алчността и безскруполността на утвърждаващите се нови в обществото отношение.

От това е породена и болката на хуманиста.Чрез жанра на повестта ,писателят внушава неминуемата обреченост на стария свят.Тези внушения са постигнати посредством човеижите характери и конфликтктите в творбата.В нея са намерили своеобразен синтез минало ,настояще и бъдеще.Чрез семейството на Гераците Елин Пелин прави социално-психологически разрез на бързо променящата се действителност.Всеки един от образите е разкрит синтетично в картини или детайли ,характеризиращи промяната или развитието му ,представен е и в оценките и в описанието на разказвача.

Действието в творбата се развива изключително динамично ,като авторът отделя повече внимание не толкова на събитийността ,колкото на психологическата характеристика на персонажа.Композицията е строго издържана.В нея се вплитат социална и морална разруха ,природа и семеен бит.Повестта започва /експозицията й/ с описание на дома на Гераците и завършва /епилога/ отново с него.В първата картина цялостната атмосфера е наситена с едш цвят:бяло/хубава ,обширна "бяла къща":зидовете са "бели" ,гъските също са "бели"/.Сред двора право и стройно "като стрела" се извисява "семейното знаме"-борът.0т всеки ред лъха свежест ,ведрост и жизнерадост ,защото в къщата съжителствуват Добротата ,Сговорът ,Обичта.Миналото е дадено в идилична светлина.Семейството е пример за чисти патриархални отношения.В добродетелите на рода на Гераците се оглежда душевността и психологията на българина от Възраждането.Сред героите още в началото изпъква старият Герак ,закърмен със страстната си любов към земята и труда.Образът му е истинско откритие за Елин Пелин -жизнен ,реален и правдив.С няколко точни щрихи Елин Пелин обрисува и неговата вярна спътница в живота баба Мара ,типична представителка на стария патриархален свят ,чийто стълб е жената.Синове ,снахи и внуци свеждат смирено глава пред строгият й глас.Едновременно с това писателят с тънък усет отбеязва и някои индивидуални черти от портрета й-звънкия й кръшен смях на мома ,доброто й меко сърце.Вероятно неслучайно след нейната кончина ,както отбелязва писателят ,"домашната колеснща излезе от пътя...и затрополи по камъняка.В този свят траен ред ,принципи и порядки рухват ,като спазват или променят попадналите в зъбците на времето хора.

С верен психологически усет писателят проследява отражението на промените в стария Герак.Всичко ,което става ,се оценява чрез състоянието ,поведението и вътрешния монолог на героя.Забелязъл нарастващата неприязън в дома ,засилващите се дрязги ,той ,който носи чорбаджийска гордост ,не се стърпява и се опитва да наложи тежката си