"ГЕРАЦИТЕ" НА ЕЛИН ПЕЛИН - ПОВЕСТ ЗА РАЗРУШЕНАТА ХАРМОНИЯ

Добрин Добрев

web

Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време - подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност.

Човекът от този свят е цялостен и хармоничен. В него се съчетават различни, дори противоположни качества, които взаимно се уравновесяват и го карат да живее съобразно със законите на здравия смисъл на ежедневието и същевременно в съгласие с нравствените норми на християнския морал. Нищо пресилено няма в тази човешка душевност. Крайностите са избегнати, защото са опасни за хармоничната цялост на духа. Герака е "пъргав и трудолбив", но същевременно е "надарен с ум практичен и с търговски способности". "Мекото и добро сьрце" и склонността да помага на хората са съчетани с качеството "малко скъперник". "Веселият нрав" у него е съвместен с патриархалната строгост на наставника, който "хока" провинилите се. Направените пари и издигането между съселяните му не са пречка той да поздравява "всички братски". Така именно повествователят ни представя стария Герак в началото на повестта и до този достоен мъж е и неговата също толкова достойна - спътница в живота - баба Марга. Тази жена е "душата на къщата", тя олицетворява нейната хармония и чистота. Тя е пазителка на семейното огнище и следи зорко за справедливостта, реда и сговора.

"Цели четиридесет години - от млада булка до старица - тя се движеше в кръчмата между мъже, усмихната, жизнерадостна, кога с хурка и вретено, кога с малко дете на ръце, и никога за нея не се чу лоша дума. Тя не позволяваше в кръчмата кавги и мръсни приказки и пъдеше пияниците... Баба Марга и в къщи беше пьлна господарка. Тя обичаше снахите и внучетата си, но се дьржеше строго с всички и когато кажеше нещо, искаше то да бъде изпълнено. Когато мъмреше или съдеше за нещо синовете си, те, макар и възрастни, стояха пред нея с наведени глави и не възразяваха. Тя тичаше цял ден от кръчмата до къщи, обикаляше из двора да види всичко ли е в ред, хранеше кокошките, свинете и гъските, хокаше ги като хора и когато ги мамеше, гласът й се чуваше по цялата махала."

Челядта на Гераците живее в "голяма бяла къща", сред "широк двор, в който може да се смести една махала". Това родово пространство е ориентирано към сакрализирания пространствен център - къщата е "на лично място", "сред селото", тя се вижда "отдалече" и това отдалече е повторено двукратно в едно изречение при описанието на дома на Гераците. И този чуден свят на хармония и съвършенство е ограден околовръст "като кале с бели зидове", а негово знаме е "високият" и "прав като стрела самотен кичест бор". Той е изключителен по две причини. Неговата история крие тайнството на светостта - "донесен като малко борче от светите рилски гори ", той е посаден "в незапомнени времена от прадедите на Гераците". Особена сакрална сила дървото носи и със своето пространствено положение, и със своята изключителност като присъствие - борът е "всред широкия двор", който пък е "сред селото", но борът е и "самотен... единственият бор в цялата околия". Тази изключителност придава особено символно значение на родовото дърво в историята на Гераците. Под неговата сянка не само умират старците на рода, но се и раждат неговите синове, а Геракът има трима сина,