Гераците Интерпретация

(Литература 11 клас)

Повестта Гераците, която Елин Пелин започва да пише към 1903г. Се вписва като основен жалон в една също така проблемна традиция в българската литература литературно- историческия сюжет разпадане на българския родов космос. Първите прояви на този устойчив за развитието на българската словестност проблем се появяват още във фолклора, при така наречената народна балада, в която главни сюжетни ядра са свързани с нарушаването на основните принципи за устройството на рода кръвната връзка, брачната връзка и съхраняването на родовото имущество. Извсетно е , че най-много варианти- 137 има т. нар. Песен за мъртвия брат, в която става дума за това, как заради имот единият брат намисля да убие другия. Не по-малко популярни са и песните, в които еничарин насилва сестра си, която не разпознава; погубил се за дълги години по войни и гурбети мъж присъства на сатбата на жена си ; отцеубийства; кръвни отмъщения и т.н. Появата на този вид песни, приобщили по-късно и огромен брой балади за нещастни обрати на съдбата, както и сюжетите за вгражданията , възкръсването на мъртавците, змейнови либета и пр. са резултат от започналия разпад на традиционното патриархално устройство и трудното преживяване на кризата, съпровождаща възникването и най-вече ценностното овладяване на новия тип индивидуалистична градска култура. Макар и все още проблемът за града да не е поставен изрично, все пак е налице е противопоставянето между затвореното пространство на патриархалното село и широкото пространство на големия свят. В сблъсъка между тях най- често избухват кризите. Този цпонтанно възникнал конфликт на ценностите ще бележи за дълго словесното осъзнаване и естетическо остойностяване на този най-болезнен преход в живота на българския народ.

Още повече, че към чисто родовите колизии се прибавят и проблемите, възникнали в общественото устройство- изграждането на новата национална общност, формирането на държавата , ценностния хаос в началото на свободния живот, трудната адаптация между традиционната ценностна система и повелите на новите човешки и обществени отношения. Почти няма стойностен български писател, който да не е подхващал по един или друг начин проблемите за разпадането на българския родов космос Каравелов с Маминото детенце и Българи от старо време; Петко Славейков с Изворът на Белоногата; Ботев с цяла поредица от стихотворения: Майце си, Към бтара си, До моето първо либе, На прощаване, Хайдути; Иван Вазов с Нора и Казаларската царица; Михалаки Георгиев с Рада; Т. Г. Влайков със Златко, Дядовата Славчова унука и Стрина Венковица и снаха й; модернистите като Пенчо Славейков с Ралица, Бойко, Чумави и пр.; Петко Ю. Тодоров със Змейново либе, Зидари и пр.; Яворов с Когато гръм удари; Антон Страшимиров със Свекърва и т.н. По- късно проблемът не престава да вълнува българското общество и творците, развива се и се усложнява с перипетиите на общественото развитие, за да стане средищен проблем в творби като Снаха на Георги Караславов, Тютюн на Димитър Димов, Диви разкази на Николай Хайтов, Хайка за вълци на Ивайло Петров. Както се вижда, една много