ЕЗИКЪТ НА КРИЗАТА

Какво бях и какво станах!

Гераците - нека се вгледаме в това име. Това е името на многото, неговото множествено число събира ясно свързани помежду си хора. Общото име призовава факта че има някакъв общ източник на живеене, общ корен, общи истории, които могат да се поберат в едното име и да се изразяват чрез него. В този смисъл Гераците е име-тъкан, номинация на някаква неразчленимост на връзката. Повестта обаче проблематизира тъкмо връзката, като я разгръща върху оста на времето. Законът, учреден чрез името, става временен - Гераците се разлетяват" в различни пространства, в различни истории, в различни морални плоскости. С тях започва да се назовава не връзката, а развързването, отвързването един от друг и подмяната на общата именна самоличност. Гераците биват разнесени в полетата на различното живеене, всеки е къс от Гераците, но всеки по своему е променил цялото. Той е подменил сцепленията един между друг", но е подменил и нещо в себе си, станал е в себе си друг на целостта на Гераците. Гераците е името на промяната и подмяната, състояла се в общото лице и в обшата довчера биография.

Какво бях и какво станах!" - горчивото удивление на Йордан Герака тревожно пронизва известната повест на Елин Пелин и е своеобразно обобщение на многобройните литературни учудвания през последните години на деветнадесети и началото на двадесети век. Контекстът на учудването го прави ценностно маркирано - ставането" е в посока от доброто към лошото, от авторитета към пълното незачитане и пр. /.../

Без да полемизираме излишно със социологизаторските нагласи, ще отбележим, че повестта е услужливо податлива на подобни четения - съвсем лесно е индивидуално-човешкото да се види като идеално напаснато към оформилата се представа за историческите процеси. Според следваната логика на зависимостите човекът се е огънал и преобърнал" в