Гео Милев

Георги Райчев

"ЦАРИЦА НЕРАНЗА"

Георги Райчев е едно от старите имена в новата българска литература.

Повестта "Царица Неранза" е известна от по-рано, преди десет години, от един

откъслек, печатан в сп. "Наблюдател". Но тази царица не отвежда читателя в мира

на приказките: ние попадаме изведнъж посред една тясна и гола действителност:

това е нещо като казармен дневник на автора - смес от спомен, размишление и

неинтересни епизодчета.Един беден страдалец в казармата се върти в магесания

кръг на хиляди дреболии - един хвърлен от третия етаж сламеник, който вдига

облак прах, едни лачени ботуши за 14,80 лв. и пр. - и размишлява върху

безумието и безсмислието на военщината, и пресмята непрестанно колко дена

остават до деня на уволнението, жадно желаната цивилна свобода, която

неочаквано - и смътно - се въплотява в образа на царица Неранза, що се пее в

народната песен.

Тази книга е някаква смес от спомен, размишление и дневник - в първо лице

единствено число, - понякога дори преминава през лирическото увлечение към

патетическата тирада, заклинанието и проклятието; което обаче убива всеки

повествователен елемент в "повестта" - и получаваме само един низ от фрагменти,

бележки... Това изглежда да е безстилният стил на Георги Райчев, защото и

втората негова - по-късно писана, но преди една година издадена - повест,

"МЪНИЧЪК СВЯТ"

е също така една смес от спомен, размишление и дневник-"бележник на един

разлюбен", както гласи подзаглавието. Личната форма на тези две повести им

отнема желаната от автора обективност на повествовател, повестта се разпада във

фрагментн - половината от които са отбелязване, записване на дребни,

незначителни, неинтересни факти, половината - размишление. Но дребните факти -

"мъничкият свят"- поглъщат автора и неговите размишления не достигат

класическата широта на синтези, пророческата дълбочина на един Шекспир или

Достоевски; те си остават дребни, мънички мисли, които болят само автора и

които авторът благоволява да ни съобщи. В "Царица Неранза" той не ни дава

синтезиран и ужасяющ ужаса на военщината, жестокото оскърбление и унижение на

човека, тъй както би ни го дал един Достоевски или Толстой - това е само

"мъничкото" страдание на един новобранец; в "Мъничък свят" - въпреки желанието

си - авторът не ни дава мъчителната борба на половете, синтезирана като идея в

образ и мисъл, тъй както би ни я дал един Стриндберг или Пшибишевски - а се