Георги Мильов Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата, той е убит от полицията след атентата в Света Неделя през 1925 г. Баща е на Леда Милева. Днес има квартал в гр. София кръстен на неговото име.

Гео Милев (Георги Касабов Милев - 15.01.1895, Раднево - след 15.05 1925 - София)

Роден е в учителско семейство. През следващата учебна година те се преместват в едно карнобатско село. Тук завършва тяхната учителска кариера, защото бащата, Мильо Касабов става деятел на застрахователното дружество Балкан и младото семейство се установява в София. Но не за дълго през август 1897 година те се преселват в Стара Загора. В Стара Загора Мильо Касабов се посвещава на едно ново поприще книжарството. Но той не гледа на него като на културна дейснот, която до известна степен задоволява духовните му потребности, амбициите му на просветител и общественик. А те водят началото си от времето, когато като младеж участва в борбата за съединението на Княжеството и Източна Румилия. Книжарницата постепенно става средище на местната интелигенция, където се събират будни и любознателни хора, разискват се въпроси от най-разнообразно естество, спори се върху политически събития, морални проблеми, нови книги и т.н. По това време бъдещият поет е на две и половина години.

От детска възраст проявява интерес към литературата и рисуването. През 1907 г. в детското вестниче "Славейче" (бр.15 от 5.1.1907) е отпечатано първото му стихотворение.

Като ученик в Старозагорската гимназия (1907-1911) издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стохотворения; подписва се Гео Милев, Гео Касабов, Георги Милич, Гео Милич. Ученическите му стихове са повлияни от творчеството на П.П.Славейков, когото смята за свой учител в поезията и естетиката. През ученическите си години превежда от руски език стихове на А.С. Пушкин, М.Ю. Лермонтов, Н.А. Некрасов, А.С. Колцов, А.А. Фет и др.

Към края на гимназиалния курс Гео Милев преминава към съставянето на ръкописни литературни сборници, в които помества свои творби стихове и преводи на чужди поети. Сборникът Звезди, съставен заедно с неговия съученик Атанас Илиев, по-късно професор по филосифия в Софийския университет, съдържа преводи на стихове от Пушкин, Юго, Надсон, Хайне и други. Няма съмнение, че голяма част от тези поетически преводи са дело на Гео Милев. Същата година той издава и първия си ръкописен сборник Изкуство, изпълнен със собствени стихове. След това всяка година съставя по един ръкописен сборник със същото заглавие. Запазени са общо пет такива сборници Изкуство, всички илюстрирани от поета. През 1915 година оформя сборник Албум. В Изкуствое поместен известния цикъл Панахида за поета П.К. Яворов, който излиза от печат след войните, през 1922 година. В Албум се намират стихове, които по-късно влизат в стихосбирката Жестокият пръстен.

Следва романска филология в Софийския университет (1911-1912); продължава образованието си в Лайпциг (1912-1914), където слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р. Демел. През декеври 1913 г. в сп. "Листопад" се появяват първите му публикации - "Литературно-художествени писма от Германия".

През есента на 1912 година Гео Милев заминава за Германия и се установява в Лайпциг, където е приет за студент във Философския факултет. Изборът на този град не е случаен в продължение на шест години тук е живял и учил Пенчо Славейков, който е пленил