Георги Караславов бележи творческия си връх с романа Снаха. Основателно тази творба се счита за шедьовър на писателя и за едно от най-големите постижения на селската ни белетристика.

В него се показва чувството за собственост чрез една лична драма, рисуват се сцени от народния живот. Авторът тръгва от дребните конфликти и стига до голямото стълкновение. Той изгражда своите герои в развитие под въздействие на конкретна обстановка те добиват свой собствен образ.

Художествената идея на произведението е осъществена предимно чрез идейно-психологическата характеристика на главния герой. Авторът не просто е прибавял нещо към вече създаденото от неговите предходници, но е видял открил и е изваял нов герой в нови обстоятелства едновременно познат и непознат, монолитен и сложен, целеустремен от импулсите на една страст и жизнено многообразен. Юрталана е от този тип литературни герои, които можем да си представим при всякакви други обстоятелства, какъвто е например Алековият бай Ганьо.

Георги Караславов е майстор на спокойното епично повествование, не търси сюжетни сътресения и изненади, служи си с един удивителен диалог жив и характерен , знае цената и на най-незначителната на пръв поглед реплика.

Три четвърти от романа си той е отделил на образа на Юрталана, огледал го е от всички възможни страни, поставил го е в светлината на всички социални и нравствени взаимоотношения с околната среда. Снахае само на пръв поглед история на един герой , история на едно семейство. Юрталана,Юрталанката, Севда и до известна степен Стойчо, Алекси, дъщерята и зетят от града са проводниците , по които протича токът на големия, обществения живот. И все пак едва ли не всички герои в романа греят с отразената от образа на Юрталана светлина . дори някои слабости като недостатъчната активност на Стойчо и в началото на Севда се дължат на липсата на необходимите конфликти между тях и Юрталана. Често пъти те остават в сянката, а не в светлината на образа на главния герой и поради това изглеждат сравнително пасивни. Юрталана движи действието на целия рома, всяка стъпка в сюжетното развитие е свързана с неговото поведение, волята му играе ролята на съдба за всички членове на семейната му крепост.

Едва в последната трета на романа , след смъртта на Стойчо и след като осъзнава жестоката несправедливост на свекъра си , Севда се активизира и проявява своя воля. Когато напуска дома на Юрталановци , Севда се откъсва от магнетичното въздействие на Юрталана. Едва тогава тя добива самостоятелност на мисли и постъпки. Но Юрталана има много превъплъщения. Той може , ако е