Геообществена история

Парадигмалният подход към периодизиране на развитието бележи значимата граница между последните две столетия като преход от модерно към информационно Общество. Създадените през ХХ в. глобални инфраструктури, нови по тип държави и наддържавни организации дават основание на редица изследователи да нарекат столетието геополитическо. От тази гледна точка сме склонни да смятаме, че големите преходи в развитието на Обществото са два. За първия, прехода от "традиционно" към "модерно общество", е писано много, а и в казаното досега му е отделено значително място. За втория преход, промяната от "модерно" към "информационно" Общество, съществуват дискусии, чиито резултат е очертаващо се мнение, че това е проблем на днешната действителност. Струва ни се, че тази граница трябва да се върне към началото на XX в.

Информационно или геополитическо е днешното Общество? Дори повърхностни аргументи говорят, че става дума за едно и също. Основа на днешното Общество са комуникационните структури, които позволяват то да бъде качествено различно от "предишното". Информационни потоци във всички посоки определят хомогенност каквато Обществото от преди двадесетия век не познава. В края на ХХ в. вече са многобройни международните институции които отразяват консенсуалността на Обществото по глобалните проблеми за неговото съществуване. Общи световни проблеми, близки за всички структури на съвременното Общество, са в основата на нарастваща космополитност. За първи път в развитието си през XX в. Обществото изглежда обитател на едно пространство. Земята като геополитическо, геообществено понятие е начало, но и обединяващ фактор за човешкото единение в сравнително лесно преодолимото концентрирано пространство, чиито параметри стават все по-известни.

През XX в. Обществото вече е идентифицирано Човечество. На негово равнище се решават проблемите за възпроизводство, регулиране на материалния, дори духовен прираст. Проблемите за мира и войната, за преливане на човешките ресурси по всички пространствени зони на земното кълбо, по създаването и контрола на политическите структури, са основни за информационното или геополитическо Общество.

Моделирането на съвременното геополитическо Общество в исторически издържани схеми има своята история, но е сравнително ново явление. Такъв подход се забелязва в изследванията на Дж.Гедис, Р. Джексън, Дж. Джол, П.Джонсън, И. Уолерстейн и др.

Още през V в. скитският монах Дионисий Екзигус говори за Обществото като затворник и заложник на времето. Този спомен, който се промъква в книгата на Р.Уйлямс, посветена на резултатите от XX в. има особено предназначение. Идеята е за употреба на съмнителната хипотеза, че християнството е еманация на Общество, на цивилизация, на определена вечност, съизмерима единствено с равномерно течащото време. Пространството е ограничено и Обществото е затворено в него. На практика разбирането, че Обществото е някаква временно-пространствена функция, чрез която то може да се определя, има още по-стари корени. Но едва в XX в. тези корени поемат върху себе си признанието, че не са измислени. Едва днес те се запълват с присъщо научно познание, без двусмислеността на християнската комутативност и конюнктурна