ЮГОИЗТОЧЕН РЕГИОН

Регионът е формиран под въздействието на благоприятното му географско положение и природните условия,позволяващи развитието на туризма,морският транспорт и земеделието,както и под въздействието на относително по-запазените демографски ресурси в сравнение с други региони от страната ни.Определено може да се каже,че цялата територия на региона гравитира към Черноморското крайбрежие,поради което тя се отличава и със своята компактност.За тази компактност е допринесло и дългогодишното развитие на селищата му в рамките на взаимнодопълващи се във всяко отношение териториално-административни единици /Ямболска,Сливенска и Бургаска области/.

.Географско положение, граници и териториален обхват .

Територията на региона обхваща цяла Югоизточна България.На изток тя граничи с Черно море,а на север обхваща източните разклонения на Стара планина. На юг-югозапад региона обхваща част от Странджа .Липсата на високи планини и големи реки в територията на региона спомагат за вързките между селищата и повишават компактността на територията му.

Регионът има площ от 14645,1км², или 13,2% от територията на страната ни. В територията му живее 10% от населението на България.

Свободният достъп на територията му до Черно море определя благоприятното му транспортно,природно и стопанско географско положение. То е дало възможност за развитието на международен туризъм и за ориентирането на транспортната,техническа и социална инфраструктура към крайбрежието и основно към регионалният център Бургас.Това от своя страна е повлияло и върху териториалното разпределение на населението в региона.Значението на източната му естествена граница по Черноморското крайбрежие нарастна значително след създаването на Черноморската зона за икономическо сътрудничество.

Източната граница на региона има и важно геостратегическо положение,тъй като чрез нея страната ни се свързва със Средиземно море и Световния океан,а чрез тях се осъществяват и връзките ни с повечето от стратегическите ни партньори.

Северната граница на региона преминава през Сливенски,Котленски и Емински дялове на Стара планина и пресича долината на река Камчия.През тази граница се осъществяват връзките със Североизточните региони на страната ни/ Приморски и Придунавски/ и със Северният Централен регион.Тези връзки не са затруднени,поради наличието на множество ниски проходи/ Вратник,Котленски,Върбишки и Ришки/. Най-оживени са връзките със Североизточният Приморски регион,поради сходните природни, демографски и стопански условия.

Западната граница на региона е условна,тъй като някои общини изпитват силното влияние на Марица-Изток.Същевременно в природо-географско отношение тази граница е ясно очертана от Светиилийските и Манастирските възвишения и от Сакар планина. През тази граница преминават трасетата на важни ж.п. и автомобилни връзки между