СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН

Обособяването на региона е резултат от продължителното въздействие на няколко фактора: благоприятно географско положение; разнообразни природни условия и ресурси; тесни производствени,трудови,културни и търговски връзки между селищата в територията му,за което е допринесло и дългогодишното им развитие в рамките на бившите окръзи/сегашни области/; взаимното допълване в природно,стопанско и демографско отношение на административните области на територията му/Плевенска,В.Търновска,Ловешка и Габровска/.

.Географско положение, граници и териториален обхват.

Регионът обхваща централната част на Северна България. Територията му граничи с река Дунав и обхваща предимно равнинни и хълмисти земи. Това е способствало за развитието на транспортната инфраструктура и е определило до голяма степен положителната оценка на географското му положение. През територията му преминават важни за страната сухоземни транспортни магистрали,като: ж.п.линиите София-Горна Оряховица-Варна,Русе-Горна Оряховица-Стара Загора-Кърджали-Подкова ; трасето на автомагистрала Хемус и др. Това е доказателство за благоприятно географско положение на региона спрямо основните градски и индустриални центрове в страната ни, както и по отношение на връзките й с други страни в Европа.

С разпадането на СИВ и Варшавския договор, през последните 10-тина години значително се промени и политико-географското положение на региона. Това е видно от периода на икономическите санкции срещу СРЮгославия и очертаващата се нова икономическа блокада на същата страна. През посочения период и през периода Март-Април 1999г. се наблюдава ново нарастване на товаропотоците и пътнико-потоците през територията на региона,насочени към страните от Централна и Западна Европа и обратно. Това се дължи основно на близостта му до моста на река Дунав в Русе.

Северната граница на региона/ река Дунав/ предоставя редица възможности за преки контакти със страните от Централна и Западна България.Както преди 1989г. ,така и през последните 10 години тези възможности не се реализират,поради влиянието на политически фактори. По тази причина не са се развили големи пристанища на река Дунав в рамките на региона., с изключение на Свищовското пристанище,разширено за нуждите на Свилоза.

Западната граница на региона е до голяма степен условна с изключение на частта й край град Искър/Пелово/, където тя преминава по река Искър.Условността се определя от гравитирането на някои селища от Врачанска област към Плевенска и обратно.

На юг регионът граничи със всички региони от Южна България. Границата е ясно очертана,като преминава в по-голямата си част по билото на Стара планина. Това затруднява транспортните връзки с Горнотракийската низина. За осъществяването им се използват основно проходите Витиня, Шипченски и Хаинбоаз/проход на Републиката/. Останалите проходи /Арабаконак,Русалийски,Троянски,Вратник,Твърдишки/ се използват