ГЕОГРАФИЯ НА ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ1 (19)
| География | 2009-12-04 | 57 сваляния |
Тема 11. III. КРАЙЩЕНСКО - ТРАКИЙСКА ОБЛАСТ
Тази област заема преходно природно-географско положение . Тя се поделя на три подобласти - Средногорско-Задбалканска, Крайщенска и Тракийско-Странджанска
Всяка една от тях би могла да се разглежда като самостоятелна област.
III.1. Задбалкански котловини
1. Географско положение
Задбалканските котловини са разположени между Стара планина /на север / и Средногорието /на юг /. На запад опират до държавната ни граница със Сърбия, а на изток опират до Черноградската седловина. В посока от запад на изток, почти паралелно се редуват Буреалската, Софийската, Саранската, Камарската, Златишката, Карловската, Казанлъшката, Твърдишката, Шивачевската, Сливенската и Карнобатската котловина.
2. Геоложки строеж
Образуването на Задбалканските котловини е започнало в края на плиоцена, с потъването на силно заравнените по това време северни части на Средногорието и относителното издигане на ограждащите ги планини. Потъването се е извършило по Задбалканския дълбочинен разлом от север и Средногорския разлом от юг. Ето защо Задбалканските котловини представляват грабени. Основата им е изградена от силно разломени и различно хлътнали блокове от гранит, гнайси с палеозойска възраст. Над тях залягат мезозойски и терциерни седименти, които са представени от пясъчници, варовици, мергели. На повърхността се разкриват кватернерни алувиални и делувиални наслаги.
3. Полезни изкопаеми
Задбалканските котловини не са богати на полезни изкопаеми. В тях се срещат лигнитни въглища /Софийски басейн/, незначително количество кафяви въглища /Николаевския басейн/. От рудните полезни изкопаеми са открити находища на уранова руда при Бухово и Шиварово. Широко разпространение имат нерудните полезни изкопаеми - огнеупорни глини, чакъли и пясъци.
4. Съвременен релеф
4.1. Обща характеристика
Характерни форми на релефа са наносните конуси, разположени в северните части на повечето Задбалкански котловини. те са образувани в резултат на епейрогеннто издигане на Стара планина през кватернера. В Карловската и Казанлъшката котловина те са съединени и образуват една изпъкнала, наклонена на юг акумулативна повърхнина. Реките постепенно са
Тагове от реферата: геограско, акиска, поление, преходно, природно, средногорско, подел, подоб, нопрството











