преобладаващата им селскостопанска специализация. В миналото българските села са неблагоустроени, с нехигиенични жилищни сгради, неводоснабдени и неелектрифицирани. Днес жилищният фонд е напълно обновен, създадени са удобни условия за живеене. Някои от селата са възникнали край чифлици, попътни ханове, жп гари, промишлени предприятия, при рудници, конезаводи, минерални бани, климатични курорти. Много селища са образувани от сливането на няколко съседни села: Димитровград (Марийно, Раковски и Черноконьово), Девня (Река Девня, Девня и Повеляново) и др.

Селата в България се делят на големи, средни и малки. Големите села са с население между 2000 и 5000 жители, средните между 1000 и 2000, и малките до 1000. Над 80% от българските села са малки. Най-големите села в страната са Айдемир (7691), Аксаково (7100), Калипетрово (6300), Куклен (5700), Лозен (5300), Селановци (5200) и Цалипица (5200).

По функции селата може да се поделят на села с типични селски функции, села със смесени функции (промишлени и селскостопански) и села с курортни функции.

Градовете в България са такива селища, населението на които е заето предимно в промишлеността, строителството, администрацията, науката и културата. Градовете обикновено са административни и културни центрове на окръжаващия ги регион. Главните критерии за определяне на населеното място за град са величината, структурата и характера на изпълняваните фукции.

Много от днешните градове са наследници на стари селища - София, Варна, Стара Загора, Пловдив. Те показват най-траен живот и приемственост.

Градовете в България могат да бъдат класифицирани по различни признаци: 1) по брой на жителите, 2) по местоположение, 3) по степен на благоустрояване, 4) по изпълнявани функции, 5) по надморска височина, 6) по период на възникване и др.

Константин Иричек през 1899 г. различава два основни типа градове: а) селскостопански и б) занаятчийскотърговски, а в зависимост от външния им облик- източен и западноевропейски.

В слевоенния период става класификацията на градовете съобразно