ГЕОГРАФИЯ НА СЕЛИЩАТА В БЪЛГАРИЯ

.ЗНАЧЕНИЕ И ОСОБЕНОСТИ.

СЕЛИЩАТА са комплекс от територия, население, сгради, техническа и социална инфраструктура. Те са израз на материалната и духовната култура на обитателите им и отразяват природните и социално-икономически условия в България през различни исторически етапи.

.ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА СЕЛИЩАТА

Върху появата и развитието на селищата в България са оказвали и оказват въздействие множество фактори - природни, стопански, политически, демографски, етно-културни и др. Влиянието им е различно през различните исторически етапи от развитието на страната ни.

Кръстопътното географско положение на земите ни е основен фактор за появата на селища още в дълбока древност предимно край реките и езерата. Влиянието на този фактор се чувства и до днес в развитието на черноморските ни пристанища, транспортните центрове, крайграничните селища и др.

Релефът чрез своите компоненти /надморска височина, експозиция, наклон на склона, устойчивост на постилащата повърхност и др./ определя развитието на селища до 1200м надморска височина в Стара планина и Средногорието и до 1500м в Родопите. Неговото влияние е пречупено през възможностите, които той дава за развитието на земеделието, туризма и запазването и оцеляването на българския народ през периодите на чуждо владичество.

Полезните изкопаеми също повлияват силно върху развитието на много селища. Пример за това са Самоков, Чипровци, Мадан, Рудозем, Перник, Бобовдол, Раднево, Гълъбово, Плачковци, Златица, Пирдоп и редица други селища от страната.

Влиянието на климата е пряко и косвено. Най-силно се проявява в развитието на морските, планинските курорти и на временни селища за пастири, геолози, дървосекачи и др.

Водите са сред най-силно въздействащите природни фактори за развитието на селищата. Чрез своите стопански, транспортни, лечебни и други възможности те до голяма степен определят насоките на развитие