ГЕОГРАФИЯ НА ДЪРВОДОБИВНАТА, ДЪРВООБРАБОТВАЩАТА И ЦЕЛУЛОЗНО-ХАРТИЕНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

. Значение и особености.

Горепосочените промишлени отрасли се разглеждат заедно, тъй като ползват обща суровина - дървесината. Дървесината намира широко приложение в стопанската дейност и бита на хората още от дълбока древност като строителен материал, топливо, средства за отбрана и др. Днес тя се използва широко в строителството, в рудодобива, в ж.п. транспорта /дървени траверси/, в ХП /като суровина за производството на изкуствени влакна, дървесен спирт, колофон/, в мебелната промишленост, за производството на целулоза и хартия, на амбалаж за селскостопанската продукция и за продукцията на ХВП, за отопление, в графичното изкуство, дърворезбата и др.

Добивът на дървесина обаче е немислим без развитието на горското стопанство и грижите за горските масиви. Горите, освен източник на дървесина, са и база за развитие на дивечовъдството, източник на кислород, спомагат за регулирането на водния отток, имат противоерозионно въздействие и са туристически ресурс. Горите се самовъзобновяват по естествен път или чрез залесяване. Широкото приложение на дървесината се дължи на ценните й качества - здравина, трайност, ниска топлопроводимост, поддаване на механична и химическа обработка, еластичност и др.

През последните десетилетия дървесината все повече се измества от други материали в промишлеността и строителството, което съдейства за опазването на горите от сеч. Същевременно след 1989г. нараства нейното значение като топливо за бита и износен продукт, поради което голяма част от горските масиви в България са подложени на неконтролируема сеч.

Поради естеството на производствената си дейност дърводобивът се отнася към добивния стопански сектор, докато дървообработващата и целулозно-хартиената промишленост се отнасят към обработващия стопански сектор и по-точно към тежката индустрия, тъй като преобладаващата част от готовата им продукция се използва като средство за производство, а не като предмети за потребление от населението.