Поемата Септември е едно от забележителните и стойностни произведения в българската литература, създадени между двете световни войни. От публикуването и до наши дни отношението и оценката на литературната критика за нея са твърде противоречиви и крайни. В повечето случаи те се основават на идеологически предразсъдъци и догми, които пренебрегват художествения подход и естетически критерии.

Художествения свят на поемата Септември е изграден върху конкретно историческа основа и визира в себе си кървавите събития от септември

1923 година.

Каква според вас е творческата задача на Гео Милев?

Творческата задача на Гео Милев е не да изобрази въстанието в епичната му широта, а да предаде експресивно вътрешния му смисъл, да изрази породените от него субективни, емоционални преживявания, той заменя сюжета с група фрагменти, създаващи изразителни и вълнуващи представи за събитието.

В на поемата Септември се преплитат два пласта в идейно-художествения свят . Историческия пласт е конкретно-събитиен, почти документален. Чрез него, поетът представя въстаниците и врага, хода на бунта и погрома, топосите, които обхваща бунта. Явлението е представено в неговите национални измерения.

Вторият пласт се гради в контекста на човешките универсали, той има фантастично алегоричен характер, чрез който Гео Милев изразява своята концепция за свободата и робството, за социалната утопия и вечния човешки бунт срещу злото. Този пласт се гради чрез поредица от образи символи: нощта, слънчогледите, смъртта, есента, митологични и библейски образи, чрез които се разширява художественото въздействие до неподозирано грандиозни мащаби.

Позицията бунт погром, обхваща в себе си далеч не само конкретно историческия контекст. Освен историческия повод Септемврийското въстание и неговото значение, се поставят и дълбоко философски въпроси мястото на човека и Бога, смисълът на историята и хода на нейната логика. Бунтът е превърнат в двигател за едно неистово движение напред, той се възприема като мост към бъдещето. Но представата за утопията почти винаги се гради като една алегорична битка между доброто и злото, между мракът и светлината. За това и погромът е неизбежна част от пътя, който трябва да се извързи за достигането на тази мечта.

Творбата "Септември" е типично експресионистично произведение, което се вмества в рамките на две основни понятия - "трагизъм" И "оптимизъм"

Първите шест глави са великолепен пример за смелото изживяване към експресионистичния тип художествено мислене при изразяване на едно дълбоко демократично и експресионистично виждане за размаха на въстанието и за величавия революционен щурм на масите, които превръщат роба в народ.