ГЕО МИЛЕВ СЕПТЕМВРИ
ТРАГИЧНО-ВЕЛИЧАВОТО И ОПТИМИСТИЧНОТО В ПОЕМАТА

Българската литература е скътала в дълбините си живеца на културен и духовен подем, здравите фолклорни традиции, стремежа към по-светло бъдеще, бляна, веруюто на един народ с мечти и със свой собствен път през вековете. И всичко това пречупено и увековечено през творческия мироглед на Ботев, Вазов, Яворов, Елин Пелин, Йовков и още много други свидни имена от пантеона на националната ни култура. Но редом с тях се извисява един самотен и бляскав връх на човешкия гений, естетически феномен на цяла една взривна епоха от историческото развитие на народа ни. Смутени и потресени, поколенията още години наред ще се мъчат да обхванат с мисъл, да опитомят, да се досегнат до неизмеримите душевни пространства на Гео Милев. Но Гео си остава все така далеч и все така високо. И наистина, немислимо е за нас, наследниците, да догоним и да постигнем духа на тази демонична личност, дух, който живее и диша чрез своите копнежи и съмнения, чрез своите странства, чрез своите-изстрадани ценности и истини. Уникалните заложби и прозрения на енциклопедиста Гео Милев го правят трудно разбираем за повечето читатели. Изисква се огромна култура, въображение и усет, за да се намали поне малко разстоянието между нас и Гео Милев. Но поетът е непримиримо взискателен към своя читател, както и към себе си, затова и целият му живот е белязан от самотата на конквистадора.
И все пак, жив е един кът в сърцето на Гео-Милевата поезия, където читател и творец се сливат неудържимо, изцяло.
За да се проникне дълбоко в поемата Септември, е необходимо търпеливо да се разгадае спецификата на Гео-Милевия стил. Изкуството - възкликва той - е проявление, израз на нещо вътре в човека. Експресия! А целта на поезията е да се откъртват със силата на художествената емоция - скали в душата, с които дотогава е била потисната една велика и ободряваща тайна. Безспорно, яркият експресионистичен стил на Гео Милев му позволява да превърне поемата си във вик на едно доминиращо творческо аз, защитаващо правото си да пресъздава действителността чрез своето въображение. Именно поради това водещо авторово присъствие можем и да кажем, че лирически герой в поемата е и самият Гео Милев.
Характерно за поемата е, че тя няма определен сюжет, няма развитие на характерите, не съдържа обстоятелствен рисунък на събитията. Разчупването на тези традиционни композиционно-структурни рамки е подчинено отново на експресионистичния, дори футуристичния почерк на Гео Милев. Но проблемът за стройността на поемата все пак е решен умело и интелигентно: сюжетът е заменен с ясно очертана група фрагменти, които съдържат късове жива история и са обединени в логическо единство от идейно-емоционалната и психологическа нагласа на поета. Чрез тези фрагменти се проследява избухването на Септемврийското въстание, устремът на народа, погрома, като всичко това е пречупено през погледа на поета.
Невъзможно е да се разсъждава върху поемата без в началото да се вникне в особеностите на езика, в неговия ритъм и многобагреност. Поетът е длъжен да владее езика така, че да чувства ръката си свободна за най-смел замах, за неограничена от нищо игра - отсича Гео Милев и той наистина е неподражаем в своята словесна виртуозност. Всяка една дума от поемата може да бъде тълкувана многопосочно: тя може да придобие в контекста едновременно общо, единично и универсално значение; може да характеризира различни нюанси на авторовото чувство. Но основният стилистичен ефект се крие в дълбокия смисъл на подтекста, който думата, съчетанието,